Каква е ролята на „Зелената сделка“ в икономическото възстановяване на ЕС?

Европейската „Зелена сделка“ е политически приоритет, изискан от обществото, който обособява единна рамка за постигане на устойчива икономика за страните членки на Европейския съюз (ЕС), заяви евродепутатът Ева Майдел по време на XI Зелен форум на сп. „Мениджър“ на тема „Европа, България и преходът към отговорен растеж“.

„Енергийният преход е един от най-важните инструменти за постигане на такава устойчива икономика“, подчерта Майдел, добавяйки, че вече се водят преговори относно т.нар. Климатичен закон, който предстои да бъде гласуван в Европейския парламент.

В същото време тя засегна и темата за справедлив енергиен преход, който да е съобразен с особеностите на всяка страна от блока. 

„Целта за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. от ЕС има грешен подход, тъй като не се отчитат различните икономически, географски, политически и исторически характеристики на всяка държава членка“, изтъкна Майдел.

Според нея Европейската народна партия (ЕНП) предлага един по-различен подход чрез обособяването на комисии, които да анализират всички сектори и индустрии и как най-ефективно ще може да се приложи планът за климатичен неутралитет.

В същото време Майдел подчерта значението на технологиите и по-специално развитието на изкуствения интелект като начин за по-ефективно използване на наличните технологични иновации и създаването на нови такива, част от които ще бъдат свързани с енергията и енергийната ефективност.

Обсъжда се и възможност всяка компания да може да изчислява своя въглероден отпечатък.

По отношение на стратегията „От фермата до трапезата“ Майдел изтъкан, че е необходимо евродепутатите да бъдат проактивни по отношение на осведомеността на гражданите и тяхната ангажираност с целите на блока.

От своя страна Атанаска Николова, заместник-министър на околната среда и водите, изтъкна, че „Зелената сделка“ предоставя стратегически поглед и активен инструмент за излизане от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус.

„Съгласно методологията за разпределение на средствата от Фонда за възстановяване, България може да се възползва от 6,217 млрд. евро безвъзмездна помощ и още 4,5 млрд. евро под формата на заемен ресурс“, посочи Николова, като допълни, че за да има достъп до този ресурс, страната ни трябва да изготви план за устойчиво възстановяване, който да отговаря на определени критерии.

Според Николова е необходимо бързо внедряване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), подобряване на енергийната ефективност и постигане на устойчив, нискоемисионен транспорт.

Тя посочи, че Министерството на околната среда и водите в момента разработва план за реализиране на кръгова икономика.

„За да се случи тази трансформация, е необходима както политическа, така и финансова реформа“, подчерта Николова.

Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков заяви по време на първия панел на форума, че страната ни, подобно на останалите държави от ЕС, има една цел – постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.

„Трябва да изберем най-добрите проекти, с които да постигнем най-ефективното и зелено възстановяване“, посочи Станков. В тази връзка той изтъкна голямото значение на енергийната ефективност в прехода. 

Според Илияна Цанова, зам.-управител на Европейския фонд за стратегически инвестиции, планът на ЕС за възстановяване от пандемията е уникален шанс за България да направи някои драстични промени по отношение на политиката и икономиката.

„Това е отговорност не сами на властите и бизнеса, но и на самите граждани“, подчерта Цанова.

От своя страна Юлиан Попов, председател на Борда на Европейския институт за енергийна ефективност на сградите, заяви, че е необходимо да се признае тежкото финансово положение на българските въглищни централи от Маришкия басейн и да се промени тази тенденция, тъй като районът разполага с потенциал да се превърне в един от водещите регионални и европейски индустриални центрове.

„Но, за да стане това, ще са необходими много големи обеми възобновяема енергия“, сподели Попов, изтъквайки, че там работят около 15 хил. работници, за които също трябва да се помисли.

Той посочи, че от една страна България е последна в ЕС по достъп до интернет и при разходите за образование, но в същото време страната ни е на първите места, когато става въпрос за IT и други видове технологии.

„Българските соларни компании са сред водещите в Европа“, посочи още Попов.

Във връзка с въглищните централи и подкрепата на правителството за продължаване на тяхната дейност, експертът заяви, че трябва да се залага на успеха, а не на провала.

„България е електрическа страна. Тя не е нито газова, нито петролна. Трябва да се работи в тази посока – енергия, електрификация, електроника“, подчерта Попов.

Председателят на Българската асоциация по управление на знанието Димитър Стоянов също изказа мнение по време на първия панел. По неговите думи в България има стартъпи, които са на световно ниво по отношение на цифровите технологии. От друга страна съществуват и редица предизвикателства като интеграцията на инвестициите за устойчиво развитие, регионалните политики и липсата на координация между властите и бизнеса.