България е в застой по икономическа свобода

За поредна година липсва качествено подобрение на икономическата свобода в България въпреки 32-то място в тазгодишното издание на класацията „Икономическата свобода по света“ на канадския институт Fraser. Видно е, че България продължава да се изкачва бавно в класацията, като в последното му издание за 2020 г. страната ни напредва с пет места спрямо година по-рано. Така България почти успява да докосне най-доброто си представяне отпреди 10 години.

„Реално не се подобряваме изобщо по този показател, а просто е сменена методологията. Може би изглежда, че класирането на страната ни се подобрява по някакъв начин, но всъщност няма реално подобрение“, коментира за Investor.bg Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Причината за този застой според икономиста е, че за последните 15 години липсват най-важните реформи – на съдебната система и за подобряване на работата на правителството и администрацията. Тези два фактора са причината България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. Данните в изданието от тази година се отнасят за 2018 г., но ясно показват застоя в реформите и пропускането на големите възможности от последното десетилетие.

Общ резултат на България в индекса „Икономическата свобода по света“.

Припомняме, че за 2005 г. България получава обща оценка от 7,17 и въпреки че след това регистрира някакви подобрения в повечето подиндекси, те са толкова малки, че в тазгодишното издание общата оценка достига 7,74.

Двата проблематични подиндекса за България (съдебна система и размер на правителството), освен че са с най-ниски оценки през годините, са и тези, които не регистрират значително подобрение. Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането.

·     Регулации (7,87) – наблюдава се леко подобрение. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години. Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати;

·     Свобода на международната търговия (8,47) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;

·     Стабилни пари (9,56) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията, в която България традиционно постига най-добрите си резултати. По-високата инфлация за 2018 г. предотвратява по-доброто класиране в тази категория;

·     Правна система и право на собственост (5,92) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г. Въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас.

Миналата година своята роля изигра методологическото изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат и я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Тази година индексът сменя и източниците на данните за индикаторите за правната система, като новият подход се основава на оценките от проекта Varieties of democracy (V-Dem), което обяснява и значителното повишаване на класирането на България и означава, че класиранията между годините не са пряко сравними. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите.

·     Размер на правителството (7,13) – в този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоският данък.

С 32-рото си място в тазгодишното издание България се доближава до най-доброто си представяне от 2010 г., когато беше на 27-мо място. Точно пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

Мястото в класацията не е водещото, когато става въпрос за реални оценки. Въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради няколко причини: промяна на броя страни, участващи във всяко издание, промяна на методологията през годините, влошаване на резултатите на други страни.

Резултати на България по категории

Техническите причини за подобряване на общото ни класиране само показват пропуснатите възможности според проучването.

Важен аспект в тазгодишното издание е изследването на връзката между нивото на икономическа свобода и доверието в обществото. Данните показват, че икономическата свобода наистина е положително свързана с доверието по статистически значим начин, както и следните три съставни области на индекса: правната система и сигурността на правата на собственост,  стабилните пари и (понякога) регулаторната свобода.

Най-стабилната връзка е с качеството на правната система. Увеличаването на общия резултат на икономическата свобода с една единица води до увеличаване на социалното доверие с около 5 процентни пункта, което е доста осезаем ефект.

Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия, като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.

Индексът Икономическата свобода по света, издаван от института „Фрейзър“ от 2000 г., мери степента, в която политиките и институциите по света подкрепят икономическата свобода.