Научните и научно-приложни изследвания, интелигентното селско стопанство, интелигентно извличане на данни в здравеопазването са приоритетни сектори за първия етап на изпълнение на Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. Според проекта на Концепцията, публикувана за обществено обсъждане, първият етап продължава в периода 2021-2023 г.
Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Срокът за за обсъждане е 30 дни.
Развитието и широкото внедряване на изкуствения интелект (ИИ) е приоритет за страните в Европейския съюз, посочва се в документа, разработен от екип от представители на Българската академия на науките (БАН), заедно с външни експерти.
Проектът на документ за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. „Изкуствен интелект за интелигентен растеж“ е с положителни становища от заинтересованите държавни институции.
Концепцията предлага цялостна визия за развитието и използването на изкуствения интелект в България. Основава се върху стратегическите и програмни документи на Европейската комисия, които разглеждат ИИ като един от основните двигатели на цифровата трансформация в Европа и значим главен фактор за осигуряване на конкурентоспособността на европейската икономика и високо качество на живот.
Представени са основните предпоставки и предизвикателства за развитието на ИИ в България за периода 2020-2030 г. Определени са основните области на въздействие и специфичните мерки - изграждане на надеждна инфраструктура за развитие на ИИ; развитие на изследователски капацитет за върхови научни постижения; създаване на знания и умения за развитие и използване на ИИ; подкрепа за иновации с цел внедряване на ИИ в практиката и др.
Предлага се изпълнението на Концепцията да се координира от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).
Проектът на Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. е добра основа за разработването на Национален план за действие/Пътна карта в областта на ИИ с конкретни срокове и финансово подкрепени мерки, пишат вносителите.
На практика всеки сектор, използващ цифровизация, е потенциален консуматор на някакъв вид ИИ, защото в такъв сектор се внедряват софтуерни продукти за интелигентни услуги или устройства за автоматизация на рутинни повтарящи се дейности.
Това се отнася и за големите и средни компании, които обикновено генерират обемни масиви от фирмени данни. Малките и средни предприятия също са потенциални потребители на ИИ, който помага да се анализират данни за клиентите им и предлага начини за персонализация на услугите и продуктите. Проучване за възприемане на ИИ във фирмите, проведено през декември 2019 г. с представители на 25 отрасъла, показва, че интерес към ИИ проявяват 85% от интервюираните с най-голям дял на софтуерната индустрия, следвана от финансите и банкирането. ИИ се използва предимно за анализ или е интегриран в процеса на производство. Като най-голяма пречка за внедряването на ИИ се посочва липсата на поддръжка от страна на организацията.
Концепцията дава примери за разнообразните начини, по които ИИ трансформира индустрията, услугите и обществото. Разглеждат се секторите на електронната търговия, Съвременни платформи (в Интернет) - технологичните гиганти като Google, Microsoft и Lenovo, които използват ИИ за улесняване на комуникацията с клиентите си, производството, логистиката, здравеопазването, Селско стопанство, интелигентни градове.
Координатор на дейностите, свързани с навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото, е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В действие е програмата „Цифрова България 2025“ с Пътна карта, която чертае пътя за модернизиране и повсеместно въвеждане на интелигентни ИТ решения във всички сфери на икономиката.
На 21 юли 2020 г. Министерският съвет прие Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г“. Документът залага принципите на цифрова промяна в основните сфери на икономическия и обществен живот.
Подобряването на свързаността ще позволи развитието на иновативни бизнес модели в множество сектори като научните изследвания, индустрията, цифровото и дистанционното здравеопазване, сигурността, логистиката, автономните и свързаните превозни средства, цифровото управление и цифровото образование, както и развитието на „умни“ градове. Подкрепата за цифровизация ще бъде придружена от мерки за повишаване на цифровите умения и стимулиране на търсенето на интернет базирани услуги от гражданите и бизнеса, пише още в документа.
Основната цел на Концепцията за развитието на ИИ в България 2020-2030 г. (ИИ-БГ) е да фокусира усилията по създаване на научен и експертен капацитет, разработка и внедряване на системи с ИИ.
Очаква се ИИ-БГ да има важна роля в изпълнението на политиките за развитие, заложени в България 2030 в следните направления: наука и научна инфраструктура; образование и умения; интелигентна индустрия; електронна публична администрация; устойчиво селско стопанство; електронно здравеопазване.