Според Ангел Джамбазки (ВМРО) неговата партия ще подкрепи ГЕРБ, ако те подкрепят техните искания за конституционни промени.
„Няма как да се подпише празен чек“, изтъкна пред bTV Джамбазки, като добави: „Малко не разбирам радетелите за съдебна реформа, това е тяхна единствена кауза от доста години, те настояват това да се случи през Велико народно събрание, а в момента, в който им се предлага, казват – няма нужда, ние искаме нещо друго“.
Според него е важна не бройката, а как се избират народните представители.
„Ако продължават да се избират както досега, с купен вот в махалите, с манипулации, няма значение дали са 240 или 120“, отбеляза той.
Именно поради тази причина от ВМРО настояват за задължително гласуване, на избирателен образователен ценз – „това са неща, които ще променят начина, по който се избират народните представители“, обясни заместник-председателят на ВМРО.
Според него няма никаква дискриминация в това да си грамотен, когато избираш. За наборната военна служба, Джамбазки посочи, че от ВМРО настояват за нея, защото е важно на първо място по геополитически причини. Според него все повече държави се връщат към задължителната наборна военна служба.
Отново пред bTV сподели своето мнение по въпроса и съдя Нели Куцкова. Тя потвърди думите на Николай Младенов, че дебатът за промени в Конституцията е твърде закъснял. Според нея дебатът, който трябва да се проведе, първо трябва да започне от хората, които разбират от конституционно право.
„Не трябва пленума на ВСС да избира председателите на върховните съдилища и на прокуратурата“, посочи съдията по повод предложенията за промени, като добави: „От години се дискутира за мандата на главния прокурор. Много хора казват, че това е твърде дълъг мандат, той наистина е такъв. От друга страна, идеята да е по-дълъг от мандата на Народното събрание, е нещо като гаранция срещу политическо вмешателство, така е замислено“.
Според Куцкова за структурата на прокуратурата е необходима изцяло нова концепция.
В ефира на БНТ Явор Божанков (БСП) сподели мнение, че ГЕРБ се опитват да спечелят време, за да могат да подредят следващите избори.
“Борисов изчете едни промени, които са декоративни, ние нямаме конкретни текстове, неясно кой е техният автор. Езикът на тялото му издаваше объркване, страх, нещо необичайно за министър-председателя. В момент на криза е горе-долу адекватен, този път той не е адекватен“, изтъква Божанков пред БНТ.
По неговите думи управляващите имат за цел да удължат работата на сегашния парламент, да запазят главния прокурор, както и да избегнат служебно правителство.
В същото време, според Юлиан Ангелов – депутат от ПГ на „Обединените патриоти“, всичко свързано с промени в Конституцията трябва да бъде подложено на широк обществен дебат.
„За да се стигне до Велико Народно събрание и до промени в Конституцията и политическите сили, и гражданското общество следва да ги одобрят“, изтъкна Ангелов пред БНТ.
Според него всичко друго е въпрос на политически игри, които се играят от политически сили или личности с цел личен дивидент.
"От ВМРО настояваме промените, които ще се правят в Конституцията, ако се пристъпи към такива изобщо, да бъдат добре обмислени, обсъдени от хората, за да може реално да отговорим на интереса на българското общество", подчерта Ангелов, добавяйки: "Има конкретни предложения, които през годините са били част от дебатите в българското общество, като темата за задължителното гласуване, за образователния ценз при гласуване, които излязоха от ВМРО и настоявахме да се приемат като промени или да бъдат застъпени в Конституцията, за да се гарантира демократичен изборен процес и да могат всички български граждани да показват нагласата си към политическите партии, а да не се дава възможност на корпоративния вот или вот, който се движи по различни махали или населени места, да определят събитията в България".
Според председателя на СДС Румен Христов свикването на Велико Народно събрание е много стара идея на Съюза на демократичните сили.
„44 души не подписаха действащата Конституция през 1990 г., което обаче не беше достатъчно тя да бъде бламирана“, посочи Христов пред БНТ, като добави: "Ние бяхме вкарани тогава в капана на Велико Народно събрание и избор на Конституция. Защо бяхме вкарани в този капан? Защото нямахме опита и нямахме мнозинството. Конституцията беше наложена от БКП, беше много компромисна“.
Той отбеляза, че по-голямата част от компромисите е цялата столетница да запази властовите си ресурси и да трансформират политическата власт в икономическа.
Христов припомни гладната стачка на 39 депутати от СДС през 1991 г. Той каза, че действително сто и няколко сини депутати подписват основния закон, но заяви, че впоследствие многократно от СДС са изразявали мнението си, че Конституцията е несъвършена. "Освен това тя изигра своята роля", подчерта председателят на СДС.
Конституцията има нужда от реформиране. В нея са заложени капани, които трябва да бъдат преодолени, изтъкна още Христов. За пример той даде противоречията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, начина на избиране на президента и т.н.
"СДС предлага двукамерен парламент. Президентът трябва да бъде избиран с две трети от двете камари на Българското народно събрание, а не директно. Изборът на президента е най-мажоритарният в страната, но по Конституция. Президентът няма правомощия", обясни той и допълни, че е неправилно да се създава усещането, че Президентът би могъл да има правомощия, равнозначни на тези на премиера.