Към момента коронавирусът, причиняващ Covid-19, е достатъчно стабилен, за да позволи създаването на ваксини и лекарства. Това коментира пред БНР вирусологът от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова.
„За разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Едно много голямо проучване, което приключи наскоро и анализира данните за вирус, изолиран от над 48 хиляди души - това са над 48 хиляди генома, показа, че вирусът е сравнително стабилен“, потвърди тя, че в него има мутации, но прогнозира, че той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми на създателите на ваксини и лекарства, както и за диагностиката.
Проф. Александрова смята, че за момента ситуацията е спокойна, изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус.
„Разработващите ваксини се насочват към по-устойчиви, по-консервативни структури във вируса“, подчерта тя и информира, че много от тях се стремят да създадат базова ваксина, в която при необходимост „точно онази част, която е ключова за имунния отговор, и в която ако настъпят промени, може да бъде заменена с тази, която е актуална“.
Вирусологът информира, че има данни, че изменения в човешки гени могат да предопределят по-тежко протичане на клиничната картина. Според нея с това може да се обясни защо млади и здрави хора могат да се окажат в интензивните отделения.
Проф. Радостина Александрова е на мнение, че данните от последните дни в България „звучат по-оптимистично“, но предупреди, че трябва да се наблюдава колко устойчива ще бъде тази тенденция и се надява, че ще се спазват мерките, защото вирусът не си е отишъл и трябва да се съобразяваме с него.
По думите й учените се борят не толкова помежду си, колкото се надпреварват с времето.
„До момента, в който имаме сигурна ваксина или специфично лечение за този вирус и за предизвиканите от него здравословни усложнения, няма как да бъдем спокойни, изтъкна проф. Александрова. - Въпреки че редица ваксини са на последната права на своето разработване, няма как да сме сигурни, че в следващата половин или година ще разполагаме с надеждна ваксина. Затова и в цял свят учените са предпазливи."
Тя е категорична, че в момента е прекалено рано, за да кажем, че която и да било от ваксините в момента, а те са повече от 165, а 27 са в клинични проучвания, че някоя от тях е ефективна.
Проф. Радостина Александрова прогнозира, че са необходими поне няколко месеца контролните групи и доброволците, които се ваксинират, да се срещнат с вируса в естествени условия, за да може да се прецени доколко ваксината може да свърши своята работа.
Вирусологът заяви, че ако искаме да съкратим този период, е „все едно да накараме едно пиленце да се излюпи по-рано, отколкото природата е определила“.
Според проф. Александрова големият въпрос е доколко имунният отговор, предизвикван от разработваните сега ваксини, ще бъде достатъчен, за да може да ни предпази от вируса и дали напълно ще успее да предотврати клиничната проява или просто ще я смекчи.