БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката

През 2020 и 2021 г. едва ли ще има инфлационен натиск, пише още в доклада. Много по-вероятно е в краткосрочен план да има дефлационни процеси, тъй като вътрешните фактори за инфлация от рода на: повишено търсене, повишаване на административно контролираните цени, проблеми с предлагането и прекомерна ликвидност, ще са трайно потиснати. В по-дългосрочен план е възможен инфлационен натиск, по-скоро предизвикан отвън заради: монетизация на преобладаващата част от новоемитирания дълг, по-рязко обезценяване на еврото на международните пазари или бързо нарастване на цените на енергоносителите и основни храни.

„Покрай масовите протести, залели страната в началото на юли 2020 г., някак съвсем незабелязано мина приемането на страната в банковия съюз и във валутно-курсовия механизъм. Политическите събития попречиха да са оцени по достойнство отдавна чаканото събитие, което без съмнение е важно постижение и последна крачка към пълноправното членство в еврозоната“, пише още доклада. С оглед на стремежа на България за присъединяване към „клуба на богатите“ и недостатъчните резултати към момента по отношение на реалната конвергенция, които трайно ни нареждат на последно място в ЕС по равнища на БВП на глава от населението, фискалната политика не трябва да се свежда до администриране на бюджетните приходи и разходи, а да се разглежда като макроикономически инструмент за насърчаване на икономическото сближаване със средните равнища в ЕС, посочват още от БАН.

Не на последно място икономистите на БАН отчитат, че икономическата несигурност, породена от COVID-19, както и нарастването на безработицата по чисто вътрешно обусловени регулаторни причини и по линия на глобалните вериги на доставките, поражда рискове пред запазване на фискалната стабилност в страната. Факт е, че към момента те не се реализират и бюджетното салдо продължава да бъде на излишък към края на юни 2020 г.

Според учените запазването на фискалната стабилност в страната до голяма степен зависи от състоянието на пазара на труда и силната търговска, финансова и икономическа свързаност с ЕС и в частност с еврозоната. Това индиректно създава зависимост на бюджетните постъпления, както и влияе върху необходимостта от увеличаване на бюджетните разходи спрямо състоянието на външната среда, включително и по отношение на възможностите за заемане на финансови средства на международните пазари. Към момента основните параметри на правителствената антикризисна програма включват предоставяне на кредити на стопанските субекти и държавни гаранции. Въпреки че към средата на годината няма ясни индикации за такива перспективи, при разрастване на негативните икономически ефекти може да се наложи предприемането на по-съществени мерки в подкрепа на домакинствата и особено на хората с най-ниски доходи и силно уязвимите групи. Това би наложило последваща актуализация на бюджета, с акцент върху увеличаване на бюджетните разходи, прогнозират икономистите.

Що се отнася до банковата система, учените смятат, че тя е посрещнала кризата добре капитализирана и без сериозни проблеми с „лоши кредити“. Нивото на провизиране също е добро, което позволява да се понесе относително леко първоначалния шок. Отсрочването на изискуеми задължения даде „глътка въздух“ на задлъжнелите юридически и физически лица, но проблемите не са решени, а само отложени, се казва в доклада.

„Повече от ясно е, че най-важното за българската икономика е да постигне дългосрочен и траен икономически растеж от минимум 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, което се е трупало с години. Въпросът е каква трябва да е ролята на държавата, и по-специално на фискалната политика, за осигуряването на такъв растеж“, пише в доклада. Там се посочва още, че промените в данъчната система не могат да решат всички натрупани проблеми в икономиката, но могат да способстват за преразпределение на тежестта към слоевете с по-висок данъчен капацитет. .

Във втората част в доклада се акцентира, че за да се избегне риска от по нататъшна ерозия на пенсионната система в България и да се възстанови доверието към нея, трябва да се предприемат политически мерки при спазване на 5 основни правила: строго придържане към принципите на социалното осигуряване и тяхната реабилитация там, където те са нарушени; придържане към философията, законовата и институционална рамка на установения в България осигурителен модел; разглеждане на трите стълба като части от едно цяло, без да се противопоставят; съобразяване с европейските и международни актове в социалната сфера; предвидимост и социална поносимост на предлаганите промени в краткосрочен и средносрочен план.

„Най-сериозните удари върху пенсионната система чрез пренебрегване на основни нейни принципи („автономност“, „самофинансиране“, „трипартитно управление“ и др.) нанесоха политиците чрез почти двойно намаляване на осигурителните вноски и намаляване на осигурителната основа. Мотивите тук са защита на корпоративните интереси на бизнеса, а основното средство – лобизмът. Тези интереси естествено са прикрити зад очакванията за подобряване конкурентоспособността на икономиката, привличане на чуждестранни инвестиции, ограничаване на сенчестия сектор и други, които на практика не се случиха“, коментират още учените.

Според БАН справедлив преход към изцяло капиталов модел на пенсионно осигуряване изисква над 150 млрд. лв. за финансиране на натрупаните права на осигурените. Очевидно е, че предложенията за финансиране на тази цена с приходи от приватизация, концесии или икономии на административните разходи, са несериозни, обясняват икономистите. Преходът към изцяло капиталов модел на социално осигуряване поражда проблема с двойната цена за младото поколение. Хората в младежка и средна възраст трябва да финансират пенсиите на сегашните пенсионери, вкл. на тези, които са в предпенсионна възраст и нямат възможност за натрупване в индивидуална сметка и едновременно с това да правят вноски в индивидуалните си партиди за капитализация. Освен това, паралелното функциониране на два модела за дълъг период от време оскъпява администрирането и обърква хората, пише в доклада.