Как правителството ще харчи договорените милиарди от ЕС?

„Тази нощ беше сключена добра сделка за България и за Европейския съюз. През последните тежки 4-5 дни ЕС доказа, че от него има смисъл за европейските граждани, и за всяка една страна членка. За нас е важно не само какви пари ще влязат в България, а и в другите държави членки, защото повече инвестиции там, означава и повече производства у нас”. Това коментира на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев, след като вотът на недоверие срещу правителството беше отхвърлен.

Правителството остава на власт, защото трябва да свърши още много работа, заяви вицепремиерът и постави акцент върху постигнатата сделка в ЕС, която той определи като новината на деня. По думите му европейските икономики са толкова свързани, че сепаративни мерки не биха свършили никаква работа. Този план е не после за изход от кризата, а амбициозен план за развитие на съюза.

Томислав Дончев описа общата картина за европейското финансиране след преговорите с фокус върху средствата, които трябва да получи България в следващите години.

Размерът на многогодишната финансова рамка на ЕС е очакваният – 1,74 трлн. евро. Размерът е леко намален заради излизането на Великобритания от блока. 

По инструмента „Следващо поколение ЕС“ се заделя сумата от 750 млрд. евро. Имаме промени спрямо първоначалното предложение - 390 млрд. евро ще бъдат безвъзмездна помощ. Държавите членки ще могат да ползват 360 млрд. евро под формата на заеми, тоест имаме известно намаляване на грантовете при ръст на заемното финансиране.

За България общият пакет на финансирането възлиза на 28,934 млрд. евро по всички инструменти, взети заедно. От тах по Кохезионната политика – почти 9 млрд. евро.

Средства за преки плащания в земеделието – 5 млрд. евро. По Фонд за справедлив преход, който ще подпомогне зелените политики – 1,178 млн. евро.

Заемното финансиране е в размер на 4,5 млрд. евро при нужда и желание, уточни Дончев.

По думите му добрата новина е, че имаме допълнителен пакет от 200 млн. евро по кохезионната политика за най-слабо развитите райони. Той подчерта, че не бива да допускаме това финансиране да потъне като вода в пясък.

Вицепремиерът очерта приоритетните сфери, в които ще се насочат европейските средства в следващите години.

Предвижда се акцент върху енергийната ефективност, но не само върху сградите, а и инвестиция в машини. Трябва да санираме всички публични сгради, не трябва да остане такава, която не е енергийно ефективна, заяви Дончев.

Имаме възможност да продължим инвестициите в тежка инфраструктура, градска среда, образование и иновации, продължи той.

В същото време с новия инструмент „Европа от следващо поколение“ пък може целенасочено да финансираме там, където от парите ще има максимална полза, каза Дончев. Той изброи конкретни посоки - пари за здравеопазване, схеми, които стигат до огромна част от бизнеса, практически за всеки, който има право. По думите му това са бързи пари, на място и без корупционен риск, защото ще има за всички, а не само за избрани.

Фокус е енергийната ефективност, заяви вицепремиерът.

Трябва да помогнем и на общините, и на фирмите, което значи нарочни схеми за сгради, нови машини, електродвигатели, които да позволят по-малък разход за бизнеса. Трябва да санираме всички публични сгради. Да възобновим програмата за саниране, но по друг начин, без да има съучастие на собствениците. Трябва да помогнем на бизнеса да мине бързо в дигиталната ера, това ще повиши неговата конкурентоспособност, посочи Томислав Дончев.

Акцент ще сложим и върху иновациите, защото ако произвеждаме съкъпи и уникални неща, това ще гарантира големи приходи. Това е и голямата задача на това правителство, заключи вицепремиерът.