„Схемата е обща, разпределението става на общата формула и принципи. Успех е постигнат от Полша, която ще бъде и най-големият бенефициент в рамките на механизма“, това коментира в ефира на Bulgaria ON AIR проф. Даниела Бобева, икономист, бивш вицепремиер и преподавател във ВУЗФ.
Според нея доста рано е да се приготвяме за харченето на тези пари, тъй като това са теоретични суми.
"Първо трябва да има план, по който да се изразходват тези пари, което ще подлежи на одобрение. Второто е, че парите ще бъдат спирани за три месеца за държавите, които не правят необходимите икономически реформи. И третият елемент от използването на средствата е свързан със законодателството и законността - т.е. доколко една страна не е корумпирана и спазва законите си", обясни тя.
Проф. Бобева напомни, че Унгария и Полша бяха срещу този текст, но има постигнат компромис. По думите й обаче, северните държави много държат на върховенството на закона, а и всяка европейска държава може да налага вето.
Даниела Бобева посочи, че страната ни е в голямата рискова група и всеки премиер, „който и да е той“, трябва да се притеснява дали ще получим очакваните европейски средства.
Икономистът коментира и отпуснатите от Брюксел 200 млн. евро за слабо развитите райони в страната, които се намират в Северозападна България.
"Регионалната политика беше поставена като един от акцентите. Наши четири района са на дъното на таблицата, това е част от общата кохезионна политика - да се насърчават, да се предоставят повече средства за тези региони. Въпросът не е в това колко пари получаваме, а за какво и как ги харчим", категорична е Бобева.
По думите ѝ имаме приходи, които надвишават разходите, но не харчим ефективно.
Бобева е скептична за очакването за голямо преобръщане на икономиката на базата на този финансов ресурс и дори го нарече „несериозно“. „Имаме сериозни структурни проблеми в икономиката, които ако не се премахнат, в никакъв случай няма да имаме растеж и тези пари ще останат неизползвани", смята икономистът.
Бобева е на мнение, че от 2019 година, а и преди това, страната ни изпитва недостиг на инвестиции, както местни, така и чуждестранни, без които няма икономически растеж. Тя обясни, че имаше забавяне и свиване на износа като един от основните източници, които движат икономическия растеж, тенденции, които се засилиха при коронавируса.
„Ние имаме проблеми с институциите, корупцията и най-лошата бизнес среда според конвергентния доклад на Европейската комисия“, изброи икономическите предизвикателства Бобева.
Тя потвърди, че поканата на България за влизането в ЕRM II, като част от пътя за влизане в еврозоната, трябва да се приема като позитивен резултат от сближаването. Проф. Бобева риторично попита дали не платихме висока цената за това и дали промяната няма да донесе допълнително рискове, свързани с валутния курс на българския лев, но смята, че много зависи от това как ще бъдат прилагани тези политики.
Какви структурни промени трябва да извърши България? Какъв ще е спадът на поръчките от чужбина? Защо в страната ни може да се сбъднат и най-негативните прогнози, свързани с безработицата? Какво ще доведе политическата криза със смяната на трима ключови министри? С кои предизвикателства трябва да се справи България в контекста на Зелената сделка?
Вижте целия разговор във видеото на Bulgaria ON AIR.