Петролната асоциация пред Investor.bg: Затваряме данъчните складове на 13 септември

Новите изисквания за видеонаблюдение при данъчните складове принуждават компаниите от Българска петролна и газова асоциация (БПГА) да обмислят затваряне на въпросните съоръжения, а датата, определена за това, вече е ясна – 13 септември, заяви в интервю за Investor.bg Светослав Бенчев, юрист на БПГА.

В края на миналата година парламентът реши в данъчните складове за петролни продукти да има видеонабюдение. Видеокамерите трябва да бъдат монтирани на всички места, през които в обектите влизат или напускат транспортни средства, както и да имат възможност за разпознаване на регистрационните номера за идентификация. 

„Ако се стигне дотам, че складовете затворят, то ще е заради новите изисквания за видеонаблюдение. И отново - същият казус се получава. Нещо, с което браншът е съгласен, се прави с лоши текстове и в изключително кратки срокове за въвеждане. В този смисъл мога и да кажа точната дата на затваряне – 13 септември 2020 г. Отсега предупреждаваме, за да има готовност обществото и държавата за проблема. И пак казвам - ще инсталираме изискваните уреди, но няма да се справим в поставения срок“, заяви Бенчев.

Браншът към момента осигурява „недискриминационен достъп“ до складовете на различни вложители, коментира юристът предложението за задължаване на съдържателите на акцизни складове да предоставят достъп на желаещите.

„Текстът, внесен  в Народното събрание за разглеждане, който ще регламентира законово това задължение, е неясен. Следва да се поясни в подзаконов нормативен акт, а именно каква е процедурата, какви са условията за отдаване на вместимости, какъв ще е контролът, кой отговаря при наплащане на акцизните задължения и други важни аспекти, които и сега съществуват, но се регулират в частно-правни договори“, коментира законопроекта Бенчев.   

Според него приемането на предложения в настоящия му вариант текст без промени ще доведе до пълен хаос и проблеми с лицензите и доставките на горива. „Все пак считам, че народните представители разбраха доводите ни и съм оптимист, че неточностите ще се изчистят между двете четения на Законопроекта“, посочи още той.

Що се отнася до "Държавната петролна компания“, Бенчев посочи, че държавата е „добре дошла“ на българския пазар на горива, като я приветства и в рамките на БПГА, стига да спазва всички законови изисквания и да не прави държавен дъмпинг.

Бенчев изтъкна, че решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са „ясни, издържани и едни и същи през годините – забранени практики няма“ на фона на „особено жестоката“ конкуренция на пазара.

Въвеждането на електронна касова бележка при бензиностанциите Бенчев окачествява като "улеснение за клиента и поглед в бъдещето".

„Времето на хартията изтича, погледът на всички е насочен към дигитализацията и секторът следва да е лидер в това отношение. Също така за членовете на БПГА основен приоритет е и опазването на околната среда. Намаляването на хартиения оборот и екологичния ефект са още две изключително важни причини за поставянето на тази идея в общественото пространство“, изтъкна още Бенчев.

Друг ефект от идеята ще има и относно намаляването на сивия сектор, тъй като често се събират касови бележки, които се използват за осчетоводяване на горива, които са изцяло контрабандни, добави юристът.

Той коментира и тренда на глобалните петролни пазари, които бяха разтърсени от пандемията от коронавирус.

"Цените на горивата в страната следват цялостно тренда на суровия петрол. Той е основният фактор, определящ стойностите на бензина и дизела, тъй като останалите  фактори, представляващи над 55% от цената, а именно акцизи и ДДС, остават с непроменени ставки, поне към настоящия момент, поясни Бенчев.

Пазарът в страната е стабилен, конкуренцията оказва своето сериозно въздействие, което омекотява спадовете и покачванията в цената на суровия петрол и, както се забелязва и на бензиностанциите, цените не променят стойностите си рязко нагоре или надолу, което „обира“ шокови поевтинявания или поскъпвания. Това гарантира и повече предвидимост на пазара, изтъкна още юристът.

По отношение на перспективите за възстановяване на петролните цени до предпандемичните нива Бенчев посочи, че едва ли към момента може да се предвиди подобен ход. 

„Пазарът преживя сериозен стрес през изминалите месеци и въпреки че показва стабилизация още утре може отново да се върне към хаоса. Ситуацията е непредвидима. Страните започнаха да връщат икономиките си към нормален ритъм, но още сме далече от това, което беше преди епидемията от COVID-19. Това се вижда във всички сфери на икономическата дейност - транспорт, туризъм и пр. Хората все още са притеснени и не се връщат към нормалния си начин на живот. В допълнение, никой не знае дали няма да има втора вълна на болестта, която да върне част от мерките, допринасяйки за нов срив в цените на суровините“, подчерта Бенчев.

Според него другият фактор, който може да повлияе сериозно на тренда на суровия петрол е свързан със съкращенията, предприети от представителите на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници.

„Засега поне предвидените квоти за добив се спазват, което и стабилизира пазара. Част от проблема преди няколко месеца бе именно, че конфликтът около задържането на производството във формата ОПЕК+ съвпадна се епидемията от COVID-19. Всъщност дали съвпадна или бе предизвикана от епидемията е друг въпрос, но той не е съществен. Страните от ОПЕК+ постигат целите си, а именно да влошат състоянието на американските компании, добиващи шистов петрол. Те от своя страна пък доказаха през годините, че са устойчиви на сътресения и доста икономически гъвкави“, посочи Бенчев.

По неговите думи оттук насетне интересът на ОПЕК+ е да поддържа цени около и малко над актуалните, за да не могат шистовите добиви да се възстановят и да залеят пазара при тези несигурни стойности на търсенето.

Бенчев заяви, че равновесието на пазара е нещо, което съществува към момента единствено като термин, тъй като то може да се достигне при ясни прогнози за търсене и предлагане.  И докато предлагането може да се предвиди с всички условности, то търсеното зависи от развитието на икономиката, което е непредвидимо. Утре може да има засилено търсене поради началото на възстановяването или нов срив поради пандемията. Едно е сигурно - тази година показателите за глобалното търсене ще се спаднали сериозно в сравнение с миналата, каквото и да стане до края на годината.

Бенчев засегна и темата с електрификацията в транспортния сектор, подчертавайки, че всички големи вериги разполагат със свои собствени планове за развитие на инфраструктурата за алтернативни горива, като тук не става въпрос само за зарядни станции за електромобили.

„Това, с което можем да се похвалим, е изключително развитата ни мрежа за зареждане на алтернативни горива. Това се дължи на пропан-бутана и  природния газ, считам че можем да продължим този успешен тренд и с други видове енергийни продукти. Все пак лично смятам, че бъдещето не е в електромобилите, поне към настоящия момент, а към разнообразяване на микса с екологични и щадящи околната среда горива, по-широко разпространение на хибридни двигатели и потенциално водородни автомобили в по-далечен план“, коментира Бенчев.

По негово мнение, ако човек наистина иска да спаси планетата, не трябва само да гледа „какво излиза от ауспуха на автомобила“, а да се замисли дали емисиите, които пести в момента, не са избълвани в двойно количество при производството на акумулаторните батерии в другия край на света, дали суровините с които те се произвеждат, не се добиват по много по-вредни за околната среда начини и при какви условия работят компаниите за добива им.

„В този смисъл петролните компании са много по-прозрачни, спазват изключително високи стандарти на работа, безопасност и условия за служителите си, както и екологични норми непознати за други икономически сектори“, подчерта Бенчев.