По време на изолацията и извънредното положение, породено от разпространението на коронавируса в България, жителите на страната са харчили най-много пари за хранителни стоки (52% от анкетираните), придобивки за дома (13%), дрехи и обувки (12%) и продукти за лична грижа и хигиена (10%). Това става ясно от проучване* на Фератум, което изследва поведението на потребителските разходи през лятото в 11 държави по цял свят.
Резултатите показват, че общо 66% от анкетираните ще похарчат по-малко пари през летните месеци в сравнение със същия период миналата година, където само 8% са заявили, че биха изхарчили същите или по-малко пари от предходната година. Резултатите сочат също, че повече от 50% са били засегнати от световната пандемия и са анулирали всичките си планове за лятото. 25% са отказали международните си пътувания, а други 15% са се отказали да си купят кола тази година. 10% са планирали да закупят жилище, но те по-скоро биха забавили покупката, за да спестят повече пари.
f1
Промяната в плановете може да се дължи на това, че 13% от анкетираните са загубили работата си заради пандемията, а 18% ще бъдат с намалено заплащане в близкото бъдеще. 58% са късметлиите, които не са били засегнати финансово, запазили са работата си, както и не са имали промяна във възнаграждението си.
Да посетят семейството си (18%) и да се срещнат с приятели и близки (16%) е липсвало най-много на хората и е било първото нещо, което са направили след изолацията. Липсвали са им излизанията, да се хранят в ресторанти и да се забавляват на тераса или местен бар. Международните пътувания, ходенето на море, социален и културен живот (кино, театър, концерти), дори пътуванията в страната също са сред нещата, които хората биха искали да направят, щом бъде позволено. Едва 3% посочват, че искат да се върнат в офиса.
f2
Кой харчи най-много през 2020
Според проучването хората в България ще изразходват 86% от месечния доход през лятото (за сравнение с 2019 процентът е бил 56%), следвани от Хърватия със 72%, Латвия 50% и Румъния, където само 49% от месечния доход ще бъде похарчен за лятна ваканция. Най-много българите планират да изхарчат за покриването на разходите за ежедневни нужди (22%), за ново обзавеждане (10%), за грижи за децата (12%), както и пътувания, но в страната (11%)
Най-големите разходи по време на Covid-19
На въпрос „за какво харчихте най-много парите си по време на изолацията“ повече от 50% (52%) посочват, че са отделили най-много средства за хранителни стоки, следвани от домашни подобрения (13%), дрехи и обувки (12%) и продукти за лична хигиена (10%). Около 7% от посочват, че са стимулирали местния и малкия бизнес, както и това, че поръчвали храна от техните любими ресторанти.
Разплащанията в брой намаляват, онлайн плащанията се увеличават
f3
Онлайн плащанията са предпочитани от 52% от анкетираните, 25% все още изпозлват плащанията в брой при доставка и други 25% биха избрали банковите трансфери, когато поръчват онлайн. Най-дигитализираните държави по отношение на онлайн плащания са Норвегия (86%), Австралия (79%), следвани от Дания (77%). На дъното на класацията намерихме Финландия (28%) и България (27%). Финландия предпочита банковите трансфери (52%), докато българите са традиционалисти и предпочитат да се разплащат все още в брой (71%).
Онлайн пазаруването срещу пазаруването по магазини
68% от анкетираните все още предпочитат да пазаруват по магазините. Това е различното от други години и обяснението е просто: на хората им липсва да излизат и да пазаруват, тъй като през последните месеци са били затворени вкъщи и са поръчвали повечето неща онлайн.
Топ летни разходи на 2020
Всички страни са поставили на първо място хранителните продукти като най-големият им разход, само за Естония пътуванията в страната ще бъдат с най-голям приоритет в разходите (17%).
*В проучването се включиха активни потребители на Ferratum Group в 11 страни чрез онлайн анкета. Доходите се посочват в местна валута, относителното потребление през лятото се изчислява чрез съотношението на месечния разполагаем доход на семейството във всяка страна. В проучването участваха над 15 хил. домакинства. Анкетираните са на възраст от 18 до 61 години, а 57% от участниците са жени. Средният нетен доход на участващите домакинства варира между 827 – 3672 евро. Средният брой членове на домакинство е 3,5 души.