УниКредит очаква дълбока, но кратка рецесия у нас заради коронавируса

Българската икономика ще изпадне в дълбока, но краткотрайна рецесия заради коронавирусната криза, очаква УниКредит Булбанк.

Сериозният спад на икономиката ще бъде концентриран във второто тримесечие на тази година, а общо за годината се очаква БВП на страната ни да намалее със 7,2% на годишна основа, след което да се възстанови относително бързо през следващата година, съобщи Кристофор Павлов, главен икономист на банката, по време на онлайн конференцията BALREACT #ACTION IN CRISIS, организирана от Градът Медиа Груп.

„Правителството предприе фискални мерки за компенсиране на доходите на домакинства и фирми от порядъка на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Обемът на издадените гаранции у нас е много по-малък в сравнение с Германия, например, където те се равняваха на над 25% от БВП. Тези гаранции бяха използвани най-вече, за да бъде защитен банковият сектор. Това беше добър ход, защото изключи спекулацията за здравето на банките от дискусиите какво се случва в икономиката. Банките влязоха в кризата в много по-здрава кондиция и нямаше нужда от толкова големи гаранции,  чрез които публичният сектор индиректно да се намесва и да защитава позициите им. Това обяснява и разликата в използването на тази мярка в България и в страни като Германия“, каза Павлов.

УниКредит очаква мерките на правителството да предотвратят рязък скок на безработицата. „Марката 60/40 и други подобни, насочени към компенсиране на доход на домакинства и фирми, би трябвало да спасят между 200 хил. и 250 хил. работни места. Поради това очакваме безработицата тази година да достигне много приемливото ниво от 7%. Това е значителен успех за българската икономика в сравнение с предишната криза, когато бяха загубени над 400 хил. работни места“, посочи Павлов.

Според УниКредит обаче тези мерки няма да предотвратят рязък спад на доходите на домакинствата. Причината за това е, че най-силно засегнатите сектори от коронавирусната криза като туризма и търговията на дребно се характеризират с много сива икономика. „Много от заетите хора в тези сектори се осигуряват върху суми близо до минималната работна заплата, докато реалната, която получават, е близо до средната. В резултат на това компенсираният доход е много малка част от този, който домакинствата са получавали преди пандемията“, обясни Павлов.

Най-големите перманентни загуби на доход се очаква да бъдат концентрирани в секторите на масовия туризъм, пътуванията и транспорта, а селско стопанство и инфраструктурно строителство може да спечелят от кризата благодарение на връзката им с плана на ЕК за рестартиране на икономиката.

Според Павлов загубата на доход на домакинствата ще се усили и от факта, че немалко служители са принудени да излизат в неплатен отпуск, а редица фирми предприеха курс към намаляване на работните заплати. Понижаването на доходите на домакинствата ще се отрази на покупателната им способност, а това ще рефлектира върху икономиката, където те остават най-важният играч, смята Павлов.

Според него влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERMII и в банковия съюз ще бъдат много важен стабилизиращ фактор. „Това ще помогне да се увеличи ликвидността в системата и ще има сдържащ ефект по отношение на цената на финансирането. Това вече се вижда на пазарите и е добра новина, защото означава, че цената на кредита, който получават домакинствата и компаниите в реалната икономика, ще се задържи на ниски нива, а това е от ключово значение, за да могат инвестициите да имат роля в процеса на възстановяване. Присъединяването на България към еврозоната ще позволи и да се стабилизират очакванията за икономиката на по-високи нива и това ще способства за по-бързо протичане на процеса по възстановяване“, смята Павлов.

Според него значителните средства, които България ще получи от ЕС в рамките на усилията за рестартиране на икономиката, също ще бъдат важен фактор за възстановяването.  И допълни, че възможностите на правителството бързо да подготви проекти, с които живи пари да пристигат в икономиката още от следващата година, ще е от ключово значение.

По отношение на недвижимите имоти Павлов заяви, че периодът на растеж преди коронавирусната криза не е бил съпътстван от бум в строителството и сделките с имоти, които да дестабилизират по опасен начин пазара в навечерието на пандемията, а цените на имотите изглеждат близо до нивото на доходите в българската икономика.

Компаниите от IT и аутсорсинг сектора у нас не са били тежко засегнати от коронавирусната криза и не е спряла да работи нито за момент, съобщи Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на АИБЕСТ. „Част от компаниите в индустрията вече започнаха да се възстановяват и да наемат хора, а глобални компании търсят варианти за диверсифициране на рисковете си. България има уникален шанс благодарение на членството си в ЕС и все пак географското си положение в периферията на съюза да привлече чуждестранни инвеститори, които имат нужда да диверсифицират риска си“, каза Кръстев.

Софтуерните компании у нас също не са понесли тежък удар от коронавирусната криза в краткосрочен план, тъй като секторът е силно експортно ориентиран, 90% от компаниите са ориентирани към Западна Европа и САЩ, заяви Георги Бръшнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria.

Той обаче предупреди, че повечето компании са внимателни в инвестициите си, така че секторът трудно ще постигне двуцифрен ръст тази година. Според него коронавирусната криза е показала, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а трябва да се случи сега и това не означава само офисните срещи да минат онлайн, а да се преосмислят и оптимизират процесите, в които се работи.