ИПИ: Регулирай трудно 4

За този сезон и година епидемията от COVID-19 приключва, обяви през седмицата доц. Ангел Кунчев, а с нея – и сапуненият сериал, който гледаме последните три месеца. Това означава, че е време да се върнем към нормалната си програма с новия епизод на екшъна с регулираните цени.

През изминалата седмица някой реши, че цените на топлинната енергия на топлофикационните компании в страната ще се увеличат през новия ценови период юли 2019 – юни 2020 г., което не можело да стане, защото правителството е договорило „с повече от 42% по-ниски цени на природния газ“[1], пише в анализа на Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.

Това доведе и до закани от изпълнителната власт за смяна на състава на регулатора с добавката „и без това им е изтекъл мандатът“. По този начин за четвърти път в рамките на три месеца изпълнителната власт подронва авторитета и доверието в независими регулаторни органи. Предните случаи бяха свързани с работата на:

Държавна комисия по хазарта и „Еврофутбол“, „Евробет“, „Ню Геймс“ и „Национална лотария“;

КЕВР и заявленията за нови цени на топлинната енергия, за които писахме;

Комисията за защита на конкуренцията, която в своите анализи не открива олигополно положение на пазара на дребно с горива,  и убеждението на правителството, че такъв има, което доведе до предложение за създаване на държавни бензиностанции;

КЕВР и предложението ѝ за нови регулирани цени на топлинната енергия.

С подобно поведение изпълнителната власт не просто нарушава редица закони, норми и добри практики, но срива доверието в тези институции (а то така или иначе не е много високо), което в крайна сметка обезсмисля и тяхното съществуване. Ако държавата знае по-добре от КЗК къде има картели и високи цени или по-добре от КЕВР какви трябва да са регулираните цени, най-добре да ги закрие, да възкреси Държавната комисия по цените, в която участват няколко министри, и да се успокоят всички.

Що се отнася до цените на топлинната енергия за следващия ценови период, трябва да се отбележат няколко важни неща, които останаха на заден план:

Рязкото понижение на цените на природния газ от началото на април е изключение от общата практика на регулиране на цените и доведе до излизане от стандартния ѝ ритъм. До април цените на природния газ се определяха на тримесечна база, а след това – на месечна. Затова и въпросното намаление с над 42% е в кавички, защото се отнася само за април спрямо март. Същевременно намалението през януари е 14,6%, февруари – 23,9%, а през март – 30,8% или средноаритметично – 28%.

Въпреки че регулираните цени на природния газ вече се определят на месечна база, това не може да се случи с цените на топлинната енергия, като през април, май и юни 2019 г. това се извършва инцидентно, докато се промени нормативната рамка. С други думи, от юли 2019 г. продължаваме почти постарому – определяне на цените на топлинна енергия за 12-месечен период и възможност за тяхната промяна, но не по-често от веднъж на шест месеца в рамките на този период, при съществено изменение на цената на природния газ– над 15% разминаване между постигната и прогнозна цена.

Ако все пак се сравняват цени, то сравнението трябва да е в рамките на ценовите периоди, т.е. юли 2019 – юни 2020 г. спрямо юли 2018 – юни 2019 г., а не спрямо май 2019 г., защото това е инцидентен случай. Сравнението между двата ценови периода показва, че с предложението си КЕВР предвижда спад на цените средно с около 9,5% - близо 15% в София и Пловдив, 2,6% във Варна, 7,3% в Бургас и т.н.

Това сравнение не е съвсем точно, тъй като скоро КЕВР трябва да публикува актуализирани цени за топлинна енергия за изминалия ценови период, след които намалението през новия ценови период може да се окаже по-малко.

Прогнозната цена на природния газ е друго нововъведение, тъй като до момента регулираните цени на топлинна енергия се определят на база на постигнатите цени на алтернативните горива – мазут и газьол, през изминалите девет месеца (друго неразбиране, което породи напрежение при публикуването на ценовите предложения на компаниите в края на март 2019 г.).

Прогнозирането  на  цената  за  съответното тримесечие на новия ценови период се извършва при отчитане на цените на фючърсни сделки за съответния газов хъб, предвиден  в  условията  на  договора между "Булгаргаз" и "Газпром".

Прогнозните цени на алтернативните горива продължават да се изчисляват на база на изминалия деветмесечен период, като се отчита и тенденцията на изменението им. Всяко разминаване между прогнозна и постигната цена се коригира в следващия ценови период, какъвто е случаят и с останалите регулирани цени на електрическа енергия и ВиК услуги, а ако това разминаване е значително – над 15% -  корекцията е на всеки шест месеца.

Друга новост са компенсациите, които потребителите ще получат за надплатени суми през изминалия ценови период. Това ще стане по подобие на приспадането на надвзети суми при ВиК услугите и реално ще намали домакинските разходи през следващия ценови период.

Накрая, но не и по значение – на този етап това е само предложение, което подлежи на обществено обсъждане, консултации с регулираните дружества, вътрешно обсъждане и чак тогава финалният вариант може да влезе в сила.

С други думи, от сега до края на месеца има време за корекции и цените могат да са по-различни от предложените.

Независимо от крайното ниво на регулираните обаче остава един важен въпрос – дали те са реалистични, дали са прозрачни, дали са добре аргументирани, дали е взета предвид цялата налична информация. Това е сложен процес, който излиза извън плоския аргумент „защо цената на природния газ намалява, а прогнозират по-високи цени на топлинната енергия“.

Елементарният отговор е защото историческото движение на дадена цена не е индикатор за бъдещото ѝ поведение. Дори и той обаче не е достатъчен, тъй като тези цени зависят от редица други фактори като цени на квоти за емисии на СО2, ремонтни и инвестиционни дейности, разходи за заплати, финансови разходи, необходимост от покриване на стари задължение и т.н.

Нека не слагаме каруцата пред коня, да видим как ще протекат обществените обсъждания и какви ще бъдат одобрените от регулатора  цени. Ако все още има възражения, „[р]ешението [на КЕВР] подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14 (четиринадесет) дневен срок“.

Ако и това не е достатъчно, може да се промени цялата регулаторна процедура, така че да има повече време за обсъждане и решенията да не влизат незабавно в сила.

На този етап, почти всички алтернативи изглеждат по-разумни от това изпълнителната власт публично да критикува регулаторни предложения и да заплашва уж независими органи с промяна на съставите им.
----------------------------------------------------------------
[1] Интересно е как постигнатото споразумение между Булгаргаз и Газпром е дело на правителството, обаче високите и нестабилни цени на електрическата енергия на борсата са резултат от пазарни сили и то не може да се меси, нищо че над 90% от търгуваната електрическа енергия е с произход БЕХ.