АИКБ: Мярката 60/40 е провал

Мярката за запазване на заетостта и защита на работните места, известна като 60/40, е провал. Ефектът от нея е нищожен. Това констатират в позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заявяват необходимостта от нов, по-адекватен подход към проблема.

В контекста на започналата дискусия за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса COVID-19 АИКБ дава оценка на приложената досега мярка и уточнява, че всъщност мярката е „38/62” (такова е действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието).

От АИКБ припомнят, че още в началото са дали мнение, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени.

Като аргументи от асоциацията цитират резултатите от проведената в периода 31 март – 1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от нея. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили и се вижда, че от нея са готови да се възползват не повече от 8% от всички работодатели. Едва 10% от тях са от областта на индустрията. 52% от анкетираните са заявили, че няма да я използват, защото не могат да осигурят останалите 40% плюс 100 % осигуровки, 21%, защото не ги устройва, 7% не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период, 4%, защото не могат да докажат изискването за 20% спад на оборота за референтния период. 

От АИКБ посочват, че най-лошото за заетостта тепърва предстои. По данни на НАП броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261. Едновременно с това, броят подадени уведомления за сключени трудови договори е 70 603 за 2020 г. Така броят на новите безработни само за месец е 176 261 – 70 603 = 105 658 души, но реално е по-голям.

Направените социологически проучвания показват, че още 8% от работната сила очакват да бъдат съкратени, продължават с аргументите си от АИКБ. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица, изчисляват от работодателската организация.

Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието, казва се в становището.

И тогава обезщетението за безработица в същия месечен размер се поема напълно от държавата при това за по-дълъг период (до една година), държавата се лишава от приходи от осигуровки и данък, работникът губи работата си и се създава предпоставка за включването му в сивия сектор впоследствие, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малък нетен разход от държавата, изтъкват от организацията.

На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта, анализират от АИКБ. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката.

Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). С тези действия способността на мярката „38/62“ да подкрепи запазването на работните места беше обречена още от самото начало, коментират още от Асоциацията.

Според тях мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата, от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи.

Те настояват за преосмисляне на мерките с вдигането на извънредното положение.

Въвеждането на подобна мярка ще предостави реална подкрепа на предприятията, които не разполагат със значителни финансови резерви, да запазят работните места и по този начин ще преодолеят основен порок на сега действащата мярка – 60/40, смятат от АИКБ.

Моделът 60/0 е значително по-справедлив и следователно ще бъде по-добре възприет и широкоприложим и за работодателите, и за работниците, които работят. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места. Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60%, е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Индустриалците настояват за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката. 

Позицията е изпратена до заместник министър-председател по икономическата и демографската политика Марияна Николова, министъра на труда и социалната политика Деница Сачева, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов.