Икономика на апаратно дишане

Пандемията от коронавирус заплашва да прерасне от здравна в социална и икономическа криза, при която икономиките по света забавят драстично темпа си на работа. Икономическата активност в по целия свят е в застой. Пандемията вече нанася огромни икономически щети, като най-засегнати ще са крехките европейски икономики, каквато е тази на България.

В опит за облекчаване на икономическите последици от пандемията преди дни и българското правителство обяви пакет от мерки на стойност 4,5 млрд. лева. Те са насочени към капитализиране на Българската банка за развитие (ББР) с 500 млн. лева, с което да се гарантират кредитите на бизнеса, 200 млн. лева са насочени за безлихвени потребителски кредити до 1500 лева за лица в неплатен отпуск при запазване на трудовите взаимоотношетия, с 500 млн. лева се увеличават разходите на ключови ведомства, отлагат се плащане на данъци до 30 юни.

Анализатори са на мнение, че пандемията от коронавирус е най-големият икономически шок, който връхлита ЕС от създаването му насам. Повечето икономисти са на мнение, че рецесията в Европа ще се отрази много остро и на икономиката на България.

Investor.bg събра мненията на икономисти и анализатори по темата доколко пакетът с икономически мерки на правителството ще бъде ефективен за бизнеса и за гражданите.

Най-общо икономистите в България посочват, че предлаганите от държавата мерки са адекватни, но биха имали ефект при краткосрочна криза. Ако извънредната ситуация със замразена стопанска дейност продължи месеци наред, то ще са необходими други инструмент за компенсиране и подкрепа на доходите на гражданите. Липсата на навременна подкрепа е почти толкова безполезна, колкото и твърде ограниченият ѝ обхват или размер, посочват те. Фирмите да пренасочат дейността си, а не всячески да се опитват да запазят старата си дейност, за да оцелят, са други препоръки към предприятията. Българската икономика няма да понесе удара и затова се нуждае от нов заем и актуализация на бюджета, твърдят други. 

Ако изчислим общата стойност на пакета мерки, които се опитва да въведе държавата, то те са малко над 2 млрд. лв., коментира икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.

Най-важната антикризисна мярка е свързана с момента, когато икономиката може да бъде оставена да работи свободно, пъл е мнението на доц. д-р Димитър Чобанов, финансист и преподавател в УНСС, изразено в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Оттам нататък рецесията, която се случва и в България, и в еврозоната, и в целия свят, ще тежи още дълго време.

Според доц. Чобанов моделът, при който държавата покрива 60% от разходите на работодателите, за да задържат служители на работа, ще бъде ефективен в рамките на месец. “При всеки следващ месец продължение на мерките, които ограничават възможността да се работи, за компаниите ще стане много неизгодно да задържат служители. Ще е необходимо да се търсят други механизми за компенсиране”, посочи той. 

По думите му в момента няма как да се запази икономическата активност, но е важно икономиката да се изчисти от пречките, които да позволят възстановяване в даден момент.

“Нежизнеспособните бизнеси е по-добре да бъдат ликвидирани по някакъв начин и освободените ресурси да бъдат използвани по-ефективно”, смята финансистът.

Петър Ганев също дава оценка за различните мерки. По отношение на схемата 60/40, в която 60% от заплатата на даден служител ще покрие държавата, а останалите 40% - работодателят, Ганев обясни, че за да проработи това, е необходимо да бъде разширен обхватът на мярката и да се приложи максимално бързо. Според него от тази схема трябва да могат да се възползват и бизнеси, които могат да докажат спад в обема на работата си, вследствие на извънредното положение, а не само секторите, изредени в заповедта на здравния министър. Ганев призна, че винаги има риск от това да се възползват недобросъвестни фирми и работодатели, но рискът е обоснован.

Що се отнася до хората, които вече са принудени да излязат в неплатен отпуск, Ганев посочи, че те биха могли да се възползват от възможността за безлихвен заем в размер на 1500 лв. Нещо повече, в обхвата на тази мярка трябва да бъдат включени и самонаетите, защото те не могат да се възползват от нито една друга опция, тъй като не плащат обезщетения за безработица.

Димитър Чобанов съветва фирмите да пренасочат дейността си и подсказа, че това може да е производство на необходимите медицински продукти. „Не бива всячески да се опитват да запазят старата си дейност, която след кризата не би била добра, защото това създава допълнителни фрикции в икономиката“, убеден е доц. Чобанов.

Той е категоричен, че мерките на първо място трябва да са насочени към отделния човек, за да оцелеят хората.

Трябва ни нов заем и актуализация на бюджета, коментира икономистът Красен Станчев по Bloomberg TV Bulgaria. Днес стана ясно, че Министерството на финансите ще опита да пласира дълг за пръв път от въвеждането на извънредното положение в страната.

Ако за 10 дни загубите за икономиката са половин милиард, целият ни фискален резерв, достъпен за изразходване, ще бъде похарчен за 140 дни. Отделно, бюджетът не е актуализиран по отношение на заплати, както и на средствата за ограничаване на пандемията, посочи той.

Да се налива ликвидност през банки при неособено ясни критерии, не е добра схема, смята Красен Станчев. По думите му предоставяне на ликвидност следва да е от бюджета или от Европейския съюз между много посредници, които познават най-добре своите клиенти.

Красен Станчев прогнозира, че ще се увеличат бюджетните дефицити на държавите, а най-оптимистичният му сценарий е за криза, подобна на тази от 2008 година.

Обобщената позиция на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) е, че успехът на мярката 60/40 зависи от обхвата и използването й от предприятията; колкото по-рестриктивна е приложимостта й, толкова по-малък ефект ще има. От фискална гледна точка е горе-долу същото дали ще има 100 хил. новорегистрирани безработни или 300 хил. работника, които ще бъдат подкрепени от програмата, но от икономическа гледна точка разликата е значителна. 

Във връзка с предлаганата мярка за преференциални кредити за работници в неплатен отпуск до 1500 лв. от ИПИ смятат, че има логика това да е кредит, а не „подарък“, ако приемем, че за тях този период ще е до 1 или 2 месеца и след това ще се върнат на работа и ще започнат отново да получават пълната си заплата. Ако обаче ограничителните мерки, включително принудителните ваканции за училища и детски градини, продължат по-дълго, тази мярка ще трябва да бъде заместена с друг инструмент за подкрепа на дохода.

Мерките не могат да компенсират изцяло намалената икономическа активност, включително и заради бюджетните ограничения, затова тя трябва да е фокусирана в най-силно засегнатите пряко или косвено компании, съветват икономистите от ИПИ.

До дни банките ще решат за „кредитната ваканция“

Търговските банки до дни ще вземат решение дали да обявят "кредитна ваканция" в България. Investor.bg припомня, че преди дни Европейският банков орган (ЕБО), в чийто Съвет на надзорниците е и БНБ, подкрепя инициативите за целенасочени и временни мораториуми (публични или частни), приемани на национално и общоевропейско равнище, които спират или отлагат плащания по банкови кредити. Това беше публикувано официално след заседанието на регулатора, на което са обсъждани ефектите върху банковите системи в Европейския съюз от мерките за противодействие на COVID 19.

В очакване на гаранции от ББР

Мерките на Българската банка за развитие, с които ще се подпомогнат банките, за да са по-гъвкави при оказване на подкрепа на своите клиенти, са адекватни и целенасочени към днешна дата, коментират банкери. Те очакват насоки за сключване на гаранционни договори с ББР по новите програми за подкрепа на граждани и фирми.

Според бившия социален министър Иван Нейков предложените мерки в сферата на заетостта няма да постигнат този ефект, който общество очаква. Нейков подчерта, че държавата трябва да поръчва услуги на малките фирми, а услугите трябва да се предоставя на нуждаещите се. Сферата на социалните услуги има изключително голям капацитет да помогне, за да не се стигне до безработица.

Ефектът от помощта зависи от нейния обхват – ако не включва засегнатите бизнеси или предоставената помощ е твърде малка, той ще ограничен, категорични са от Института за пазарна икономика. Със сигурност може да се каже обаче, че периодът на обсъждане е твърде дълъг, което увеличава несигурността в икономиката. От 21 март до 27 март 9 страни са нотифицирали и получили одобрение от Европейската комисия за 13 мерки за държавна помощ. Липсата на навременна подкрепа е почти толкова безполезна, колкото и твърде ограничения ѝ обхват или размер.

Икономическите мерки за краткосрочна подкрепа на бизнеса бавно минават през етапите на обсъждане. Днес пакетът с предложения е за дискусия в Тристранния съвет.