Николай Михайлов, консултант по устойчивo управление на ресурсите в denkstatt България, коментира, че повечето европейски държави не се справят чак толкова добре с управлението на отпадъци от текстил.
"В това отношение Франция е най-добре и там има система за разширена отговорност на производителя на текстил", уточни той.
Павлова обясни, че в скандинавските държави е заложен доброволния принцип.
"При тях има стриктна система за сертификация на всички оператори в сектора – тези, които събират излезли от употреба текстилни изделия, преработвателите и пускащите на пазара втора употреба текстилни изделия. Има много строги изисквания и относно състоянието на дрехите", посочи тя.
Според Михайлов, за да може да работи подобна система в България, е необходимо тя да бъде добре измислена.
"На запад и на север е по-лесно, защото текстилът има по-висока стойност. Тук е необходимо да се създаде организация, която да субсидира разделното събиране на текстила", препоръча консултантът по устойчивo управление на ресурсите.
По думите му в момента в страната съществува подобна система, като тя работи, но е ограничена в големите градове.
"Понякога компаниите са на загуба от тази дейност. Ето защо търговските дружества нямат стимул да продължат да извършват тази дейност на чисто пазарен принцип", отбеляза той.
Илиана Павлова е на мнение, че в големите градове има потенциал за бизнес операции, тоест дейността се самофинансира, но в малките градове има нужда от субсидиране.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.