МЗ коригира правилата за лекаритe специализанти

Здравното министерство предлага нови поправки в Наредбата за специализациите, които променят реда, по който специализантите държавна поръчка ще възстановят субсидията, ако откажат да работят три години по разпределение.

Студентите, които се обучават по държавна поръчка и не изпълнят задължението си да работят 3 годни в България, ще трябва да възстановят парите за следването си, но не и средствата, заработени от тях в болниците като заплати. Ако прекъсването на обучението е поради заболяване или злополука, пари няма да се дължат, предвиждат измененията в Наредба 1 от 2005 г.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане до 1 март 2020 г.

Припомняме, че с последните корекции министерството предложи държавата да плаща за специализация срещу ангажимента младите медици да остават да работят 3 години в болница у нас, избрана от списък, който министерството изготвя. Ако не спазят условието, ще трябва да връщат парите, инвестирани в обучението.

През октомври миналата година, след среща на здравния министър Кирил Ананиев с млади медици и студенти, които излязоха на протест срещу последните новости в реда за специализациите, МЗ обеща промените в Наредбата за специализациите да бъдат отново прецизирани.

Да се отмени задължението специализантите да връщат парите за обучението си, ако откажат разпределението, беше едно от исканията на младите лекари от протеста им пред МЗ през есента на миналата година. 

„Размерът на предвиденото обезщетение е оценен като твърде висок – равнява се на трудовото възнаграждение на специализанта и дължимите осигурителни вноски върху него за целия период на специализация (за лекарите този период е между 3 и 5 години). Така регламентираната санкция се явява несъразмерно голяма спрямо предвиденото задължение, тъй като следва да се отчете, че специализантите по клинични специалности полагат труд въз основа на трудов договор (за който се дължи трудово възнаграждение) и те за целия период на специализацията си са осъществявали дейност по съответната специалност“, посочва се в мотивите на министерството.

Ведомството отчита, че предвидената прекомерно голяма санкция води до отблъскване на потенциалните кандидати от местата за специализанти по клинични специалности, финансирани от държавата и до много широк негативен отзвук именно сред младите медицински специалисти, на които им предстои специализация и на практика няма да бъде постигната желаната цел държавата да подпомага обучението на специалисти по дефицитни специалности (поради липса на кандидати), дори ще бъде постигнат обратния ефект. Ето защо в проекта на наредба е предвидено, че ако специалист, за когото са осигурявани средства по чл. 42 б на наредбата не изпълни задължението си да работи за срок от три години, той дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените за него такси за теоретично обучение и такси за провеждане на модули извън базата, но няма да връща парите за трудовото си възнаграждение. Ако специалистът е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението се изчислява пропорционално“, посочва се в мотивите към проекта.

Ако обучението е прекъснато поради болест или злополука, специализантите няма да дължат нищо.

След приключване на обучението болниците, в които специализират младите лекари, ще им предлагат работа за период от 3 години. Ако не бъде постигнато съгласие, специалистите вече ще могат да си изберат друго лечебно заведение от посочените от министъра и дори да го променят в определения срок, тоест няма да са длъжни да работят в едно единствено лечебно заведение.

Освен това кандидатите за специализация и специализантите ще могат, ако искат, да сключват и предварителни договори с лечебни заведения, определени от министъра на здравеопазването, за работа в тях след придобиване на специалност. „По този начин ще се гарантира в по-голяма степен правото на придобилите специалност да избират и да променят своята месторабота при запазване на обществения интерес, свързан с осигуряване на медицински специалисти в райони с установен недостиг на специалисти“, пише в мотивите към проекта.

Подробно описани са и условията за провеждане на конкурси за заемане на длъжностите за специализанти, което също беше част от исканията на младите лекари. Те настояваха за унифициран конкурс, който е еднакъв на всички лечебни заведения. В проекта на Наредбата са уточнени конкретни критерии, които работодателят да взима предвид при провеждането на конкурса. Посочено е, че при провеждането на конкурса по реда на Кодекса на труда се вземат предвид: средният успех от следването и от държавните изпити; оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства; резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства; другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.).

В проекта на наредба е предвидено, че специализантите на срочен трудов договор ползват платен служебен отпуск при провеждане на обучението си по модули, които базата за обучение не може да проведе и при провеждане на теоретичното обучение.

Свободните длъжности за специализанти ще се обявяват на интернет портал, разработен и поддържан за тази цел от Министерството на здравеопазването. До създаването му базите за обучение, едновременно с публикуване на обявата, ще уведомяват по електронен път и Министерството на здравеопазването за обявените от тях места. В двудневен срок Министерството на здравеопазването ще публикува на интернет страницата си постъпилата информация.

Целта на промените на Наредба 1 е създаване на по-добри условия за обучение на специализанти на места, финансирани от държавата, посочват от здравното министерство.