Надзорният съвет на Здравната каса и Българският лекарски съюз подписаха Националния рамков договор 2020-2022, съобщи пресцентърът на Министерството на здравеопазването.
“Министерството на здравеопазването предложи проект на промени в Закона за здравното осигуряване, които дават право да бъдат заложени изисквания за структурата на разходите за персонал. Законовите изменения вече са в Министерския съвет и ще бъдат гласувани на заседанието в петък, съобщи здравният министър Кирил Ананиев след подписването документа.
В изпълнение на ангажимента, който беше поет на среща с правителството с протестиращи медицински сестри, министърът обясни, че Националният рамков договор вече предвижда не по-малко от 50% от приходите, които има лечебното заведения, да отиват за разходи за персонал.
Кирил Ананиев посочи още, че в тези лечебни заведения, в които има съгласуваност и пълно разбирателство, включително и със синдикалните организации, този процент е необходимо да бъде по-малък, но тогава трябва да бъде направено мотивирано предложение пред министъра на здравеопазването, който ще вземе своето решение след като направи конкретен анализ.
Като пример Кирил Ананиев посочи, че ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лева, от тях не по-малко от 500 хил. лева трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лева, не по-малко от 80%, т.е. 400 хил. лева ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1,6.
Здравният министър даде и друг пример: ако медицинската сестра взима 1000 лева, лекарят ще взима 1600 лева, като уточни, че и при двете суми говорим за „не по-малко“.
Кирил Ананиев изрично подчерта, че в случая става въпрос за формиране на разходите за възнаграждения като цяло на професионалистите по здравни грижи и на лекарите. Конкретните заплати на медицинските специалисти в отделните лечебни заведения ще се определят на база вътрешните правила, одобрени от колективния орган и от самото ръководство на болниците.
„Това, което мога да правя аз като ръководител на 62 болници, е да правя проверка дали се изпълняват тези изисквания. Освен това, лечебните заведения са длъжни да представят тези свои вътрешни правила на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и ако тя установи, че не се спазват правилата, независимо от формата на собственост, ние имаме право да излезем с предписания и да отстраним това несъответствие”, уточни министърът.
От здравното ведомство напомнят, че към момента около 90% от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор (КТД). От останалите държавни лечебни заведения има уверение, че при тези правила и при увеличените приходи, които ще имат от болничната дейност, ще постигнат нивата, заложени в КТД.
“Предстои промяна в Закона за лечебните заведения, така че новите правила за формиране на разходите за персонал да важат за всички болници, включително и частните”, обясни д-р Иван Кокалов, член на надзорния съвет на НЗОК.
По думите му разходите за администрация и друг персонал в лечебните заведения също ще се разпределят по вътрешни правила. „Това, което подписахме днес, дава тласък за решаване на проблема. Още през февруари-март, когато започнат да действат и видим какво се случва, ако трябва ще се коригираме, включително и разпределението, но трябва да бъдат достигнати минималните нива в КТД. Всичките ние ги очакваме и предполагам, че това ще се случи“, посочи още д-р Кокалов след подписването на НРД.
Кирил Ананиев увери, че всичко предвидено ще се случи в кратки срокове и няма да има никакво забавяне.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров заяви, че са финализирани конструктивни и успешни разговори за НРД 2020-2022.
„Аз мога да кажа, че нашите забележки, които съборът ни беше гласувал във връзка с публикувания текст на НРД за обсъждане, са изчистени. Те са приети и в член 49, за който ставаше въпрос за начина за изписване на лекарства и за профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари. Имахме предложения за цените на 5-6 пътеки и те са приети и няма проблем“, заяви още д-р Маджаров.