Преглед на печата за 12 декември

Само за час кабинетът раздаде към 2.7 млрд. лв.
В. Сега

Истинско бюджетно сътресение предизвика в сряда правителството. Само за час заседание министрите раздадоха, разместиха и наместиха колосалните над 2.6 млрд. лева. Това се случи с поредица решения за отпускане на допълнителни разходи на министерства и агенции и за пренасочване на ресурси от едни пера и звена към други. Парите ще отидат за дострояването на магистрала "Хемус", за пътни ремонти и снегопочистване, за скенери на митниците, за укрепване на хакнатата мрежа на НАП, за коледни бонуси в МВР и т.н. Ще се търси и нов самолет за властта. Държавният бюджет е планиран да завърши годината с 2% дефицит, който се равнява на 2.4 млрд. лв. Неотдавна правителството се похвали, че към края на ноември все още има излишък от над 1 млрд. лева. От което излезе, че през декември правителството скорост но трябва да изразходва над 3 млрд. лева. След вчерашното заседание на министрите пари за харчене почти не останаха.

ГЕРБ отказа да защити единственото жилище на длъжника от бърза продан
В. Сега

Опитът да бъдат защитени от банков произвол граждани, които са заложили единственото си жилище срещу кредит, внезапно и безславно се провали заради ГЕРБ. В края на ноември парламентарната правна комисия одобри важни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Те предвиждаха да опазят длъжника от незабавна продан на ипотекирания имот, като се изчака съдът да се произнесе дали вземането на банката е основателно. ГЕРБ уж подкрепи предложението в комисията, но в сряда в пленарната зала внезапно го отхвърли - с мотива, че ако бъде прието, длъжниците ще бъдат „свръхзащитени“. Депутатите подеха мащабен ремонт на ГПК в началото на година. Това стана, след като ЕК заплаши България с наказание заради тежки недъзи в родното законодателство – като това, че съдилищата не проверяват дали в договора за заем няма неравноправни клаузи, а само въз основа на искане на банката разрешават да започне изпълнително производство срещу длъжника.

Системата "Бонус-малус" за пореден път се отлага
В. Монитор

Въвеждането на системата "бонус-малус", която трябва да определя цената на застраховката "Гражданска отговорност", за пореден път се отлага. След като получи критики от повечето заинтересовани страни и одобрение от застрахователите, Комисията за финансов надзор (КФН) реши да направи още едно обществено обсъждане и така да удължи срока за приемането на системата поне до март догодина. Припомняме, че в средата на ноември КФН представи системата. До 400% оскъпяване на "Гражданската отговорност" за нарушителите на пътя, предвижда моделът на КФН, разработен съвместно с МВР и МТИТС. Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор ( КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.

Свършватмъките с данъчните декларации
В. Труд

При онлайн подаване на данъчните декларации за доходите от 2019 г. данните за получените суми от работодателите автоматично ще бъдат попълнени. Ако през 2019 г. човек е получил например само заплати, хонорари и доходи по граждански договори, цялата му данъчна декларация ще бъде автоматично попълнена. Той само ще трябва да потвърди данните и да я изпрати онлайн на НАП. Ако човек има доходи от отдаване на апартамент под наем на граждани, той сам ще трябва да ги попълни в данъчната си декларация. Това се отнася и за всички доходи, за които в НАП не получават информация от фирмите или самоосигуряващите се граждани. Хората сами ще попълват в данъчната си декларация и облекченията, които искат да ползват – например за деца, за изплащане на ипотека за единствено жилище на млади семейства, за дарения и т. н.

Онлайн поръчки тръгват от януари
В. 24 часа

От 1 януари догодина възлагането на обществените поръчки за три групи институции ще става чрез електронната платформа според приет от правителството график. В първия етап онлайн ще са поръчките на Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции. Този срок е и за второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които са задължени да прилагат платформата от началото на 2020 г., са големи общини - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Този ангажимент е вменен и на големи държавни фирми - “Електроенергиен системен оператор”, ТЕЦ “Марица-изток 2” , “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй” и Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Вторият етап на електронните поръчки стартира от 1 април 2020 г., когато те стават задължителни за всички.