В. 24 часа
Fibаnк показа най-добрите фирми от 300, през 2020 г. - и найуспешния стартъп
4 компании станаха победители в 8-ите поред награди на Fibank за най-добра българска фирма. Призовете бяха обявени в сряда на изискана церемония в София. Над 300 фирми от различни сфери са участвали в класацията. Всички са с български капитал и мениджмънт и представят български брандове.
“Ще разширяваме кръга от участници, догодина може да се направи конкурс и за български стартъпи, които да се превърнат в местни гиганти с подкрепата на Fibank”, каза финансистът Емил Хърсев - член на журито, оценяващо кандидати, при откриването на тазгодишния конкурс.
Обработката на големи масиви от данни донесе на “Ботрон Софтуер Сълюшънс” наградата в категория “Микро и малка фирма”. Тя беше връчена от издателя на “Форбс” за България Йордан Матеев. Другите номинирани в категорията бяха АТМ и “Микро-Макс”
Българинът по-рядко на почивка и харчи по-малко
Туристическите пътувания на българина намаляват през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение с година по-рано, но по-лошото за туристическия бранш е, че разходите, които прави, също намаляват, след като през последните години предимно са се увеличавали. Данните на НСИ, публикувани в четвъртък, показват, че през месеците от юли до септември включително 1,733 млн. български граждани са пътували с цел почивка или екскурзия. 75,6% от тях са пътували само из страната, 20,5% - само в чужбина, а 3,9% - както в страната така и в чужбина.
В. Сега
Нито една държава от ЕС не иска да обменя данни с НАП
Обменът на чувствителна данъчна информация между българската приходна агенция и данъчните служби на редица държави по света все още не е подновен. След пробива на информационните масиви на НАП и изтичането в интернет на данните на милиони фирми и граждани, сред които има и чужденци, Белгия, Германия и Сингапур първи съобщиха, че прекратяват размяната на данни. България е част от международната мрежа за автоматичен обмен на данъчна информация, създадена да противодейства на укриването на бюджетни задължения и на прането на пари - т.нар. Глобален форум на ОИСР за прозрачност.
Данъчни складове за горива без видеокамери ще плащат до 10 000 лв. глоба
Данъчните складове за горива задължително ще трябва да бъдат оборудвани със системи за видеонаблюдение и контрол. Това постановиха депутатите с промени в Закона за акцизите и данъчните складове, окончателно приети в четвъртък. Онези, които не се съобразят с новото изискване, са заплашени от имуществена санкция от 3000 до 8000 лв., която при рецидив ще варира от 5000 до 10 000 лв.
Видеосистемите трябва да осигуряват „визуален контрол в реално време“ и непрекъснат запис върху цифров регистратор - сървър. Камерите трябва да се монтират стационарно на всички места, през които в склада влизат или излизат транспортни средства, и да бъдат разположени така, че да позволяват разпознаване на номерата им. Ще работят денонощно, а за да бъде сигурно, че няма да има прекъсвания, ще трябва да разполагат с автономно захранване. Депутатите дори уточниха, че камерите трябва да бъдат „влагозащитени, да са с резолюция, не по-малка от 1280 х 720 пиксела“, да позволяват наблюдение през нощта и да могат да алармират „при настъпване на определени събития“.
В. Монитор
С таблет и принтер даяджиите ще следят трафика
Контролът по пътищата ще се облекчи за шофьорите на тежки камиони, а работата на даяджиите ще стане прозрачна. Държавата предприема нови действия за по-малко бюрокрация при проверките.
80 екипа на ИА „Автомобилна администрация“ ще бъдат оборудвани с таблети, принтери и ПОС терминали. В реално време централното управление ще знае къде и какво проверяват екипите на 27-те административни звена на агенцията. Графикът на 160 служители ще се прави автоматично от софтуер без човешка намеса.
При проверка на пътя инспекторите електронно ще сверяват данните от документите на шофьора и камиона. При издаване на протокола ще се изпраща онлайн, а на чужденците ще се издава и хартиен вариант. В него на английски език ще бъде посочено нарушението, а плащането на глобата ще става на момента чрез ПОС терминал.
Реколтата от малини надмина 10 хил. т
Производството на малини бележи 30 на сто ръст спрямо миналата година. В България за 2019 г. реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона". Това е казала заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на 5-тото издание на ежегодния форум-семинар на производителите на малини и ягодоплодни култури в България, цитирана в прессъобщение от МЗХГ.