Прогноза: Обемът на аутсорсинг индустрията ще стигне 4,8 млрд. евро до 2022 г.

Аутсорсинг индустрията расте стабилно и изпреварва БВП. За миналата година ръстът на този бизнес е 5,2%, а обемът – 2,4 млрд. евро, прогнозата за 2022 г. е увеличението да е с 9,2% до 4,8 млрд. евро. Оперативните приходи нарастват с 19,5% вместо прогнозираните 15,8%.

"В сектора са 583 компании със заети над 73,6 хиляди души, които заемат 2% от пазара на труда, посочи Илия Кръстев, председател на управителния съвет на Българската аутсорсинг асоциация. – Индустрията се развива и предлага все повече качествени продукти, които са иновативни, съобщи той и обясни, че това е причина асоциацията да се преименува в Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии.

„От 2012 г., когато създадохме Българска аутсорсинг асоциация, досега станахме свидетели на значими трансформации в сектора. От почти изцяло ценово ориентирана индустрия, ние се превърнахме в сектор, който създава висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Този сериозен социален и икономически отпечатък, който оставяме, двигател за развитието на новата средна класа на България", твърди изпълнителният директор на A Data Pro. 

По думите му все по-голяма част от компаниите са и стартъпи, които са свързани с образованието и системата на аутсорсинга. "Индустрията е най-големият университет в България“, коментира връзката на образованието с икономиката на знанието Кръстев.

Той напомни, че през последните години индустрията на изнесените услуги продължава с регионалната си експанзия. Най-големите хъбове за аутсорсинг остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud, смята, че все повече чуждестранни компании ще избират България и затова са важни програмите, които ще изготвят заедно с Министерството на образованието за подготовката на кадри.

Той е на мнение, че темповете, с които се развива аутсорсинг индустрията са добри с прогнозата, че заетите в нея са 2% от работещите в страната. “Това представлява 8,5% от всички разходи за заплати в икономиката през 2018 г., компаниите от бранша правят и 7% от всички разходи за социално осигуряване в националната икономика през годината. Ръстът е в резултат от ефективни дейности, изнесени в чужбина, които са с добавена стойност за бизнеса“, заяви Бумов и потвърди, че така с индустрията се оформя средна класа в страната, както и развитие на регионите. 

„Хората, които извършват услугите в аутсорсинга, са между 27 и 30-годишни, затова в следващите 30 години в България трябва да има много добри политики за майчинството“, съветва Ева Македонска, директор "Човешки ресурси" в Ingram Micro София.

Зам.-социалният министър Зорница Русинова информира, че в партньорство с аутсорсинг асоциацията са направени кариерни форуми в чужбина, които ориентират младите хора в предимството да работят в България.

Тя определи промените в трудовото законодателство като дългосрочни, защото подпомагат младите хора в кариерното им развитие. Като пример тя посочи  програмата „Родители в заетост“, която осигурява детегледачка на децата за 18 месеца за семейства с три повече деца.  Русинова съобщи, че догодина ще работи нова програма с бюджет от 14 млн. лева  за родители, които искат да отглеждат децата си близо да работното си място. От тази програма могат да се възползват работодатели, които ще направят инвестиции за своите работници.

Зам.-социалният министър смята, че е предизвикателство професионалната квалификация, затова се търси диалог с бизнеса за европейско финансиране. „България изостава в дигиталните умения, предупреди тя. – Затова работодателите трябва да кажат какви умения ще са необходими за дадена професия след 2021 г., за да организираме подходящо обучение.“

Русинова напомни, че пак  ще се организира обучение чрез ваучери, но то ще бъде „по-бързо“ и ще подготвя за пазара на труда.

Две национални програми има Министерството на образованието и науката. „От 2017 г. се прави ИТ обучение за специалисти, като тази година ще излезе първият випуск  на „приложен програмист“ – професия, която вече е въведена в списъка на професиите“, каза Румяна Костадинова от дирекция „Политика в професионалното
образование и продължаващо обучение” в Министерство на образованието и науката.

МОН и ИТ асоциации разработват и друга национална програма “ИТ бизнесът преподава“, при която софтуерни компании влизат директно в училищата и подпомагат обучението на учениците.

Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, обяви, че във висшето учебно заведение има нова магистърска програма, която е иновативна, заради новостите, които преподава. „По „Еразъм“ за обучение пристигат повече чуждестранни студенти, отколкото заминават български в чужбина", каза той като пример за интереса към нея.