Нредба Н-18 навярно се превърна в най-омразният и променян подзаконов нормативен акт от доста време насам. Заложените в наредбата за касовите апарати срокове и изисквания към бизнеса бяха променяни толкова пъти, че е трудно в целия създал се хаос да бъде проследено безпроблемно какво точно и за кого предстои. Предстоящите изменения в данъчните закони навярно са опит да се внесе повече ред.
Така например от записаното в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесен днес в Народното събрание, става ясно, че в наредбата ще има още сериозни промени и то 3 месеца след влизането на закона в сила.
Част от тях обаче са положителни. В момента според закона за ДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.
Така при продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Според българското законодателство електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.
В тази връзка се предлага да отпадне изискването за издаване на фискален бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП. Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени именно в Наредба № Н-18 до 3 месеца след влизането на промените по ЗКПО.
В този контекст е важно да добавим, че се дава и нова дефиниция на понятието електронен магазин, а именно: интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Тепърва обаче предстои да се разбере какви ще бъдат изискванията към софтуерите за управлението на продажбите им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В мотивите към законопроекта се посочва още, че се предвижда изключване от задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 на лица, които доставят или получават горива за битови нужди в специализирани съдове (до 50 кг) от обекти за крайно разпространение (бензиностанциите), както и горива, доставени и получени по газопреносна мрежа в газифицирани населени места.
Промени ще има и при сумирането на оборотите за регистрация по ДДС при прехвърляне на търговски обект.