Преглед на печата за 2 октомври

Всеки ден фалира по една българска компания
В. Сега

След пет поредни години на спад фалитите в България отново започват да нарастват. Ако през 2017 г. броят на обявените в несъстоятелност от съда компании е бил 311, то през 2018 г. те са вече 360, което означава по един фалит на ден. Това показва традиционното проучване на компанията за управление на риска Coface за състоянието на несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа. Констатацията е в силно противоречие с изказване на министъра на икономиката Емил Караниколов от преди ден. В интервю за "24 часа" той уверено твърди, че напоследък няма затворило предприятие у нас. С 16% ръст България е втора по увеличение на фалитите сред страните от Централна и Източна  Европа (ЦИЕ) за 2018 г. Пред нас е единствено Хърватия с цели 42% ръст, дължащ се основно на краха на гиганта в хранителната индустрия и търговията на дребно Agrokor. Още две държави в ЦИЕ отчитат ръст на несъстоятелността - Полша с 10.2% и Сърбия с 5%. Като основни причини за финансовите затруднения на предприятията в България от Coface посочват високата задлъжнялост в комбинация с увеличените разходи за труд и липсата на работна ръка. "В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността", коментира Йожен Аническо, ръководител на Coface за България и Румъния.

Съседите сами ще определят дела на сградната инсталация за парното
В. Сега

Всяка етажна собственост вече може сама да избира процента, с който да се плаща за сградна инсталация, без да е нужно да иска предложения от топлинния счетоводител. Възможността за избор е между 20 и 40%, съобщи във вторник изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Боян Паунов пред БНТ. Тези правила са записани с промени в новата наредба за топлоснабдяването, която влезе в сила от 1 октомври. На практика чисто новата наредба обаче връща правила отпреди повече от 10 г., които така и не проработиха, освен да доведат до напрежение между съседите, вързани към една и съща абонатна станция. Какво ще се случи сега, ще стане ясно едва през следващото лято, когато започнат да пристигат поредните изравнителни сметки. Сградната инсталация е обща част и разходите за нея са задължение на етажната собственост, затова тя трябва да решава по какъв начин да бъдат разпределяни, смятат от Министерството на енергетиката, които са автори на наредбата. Темата за определянето на плащането за сградна инсталация е болезнена, тъй като според някои разчети таксата "изяжда" над половината от общата сума за парно в месечните фактури на домакинствата. Нещо повече - според експерти от институцията на омбудсмана в някои случаи сградната инсталация достига до 60% от сметките за парно. Затова и оттам многократно са заявявали, че тя се определя по непрозрачен и необясним за хората начин.

Държавата заделя 1 млн. лв. за изкупуване на частни гори
В. Монитор

Държавата е предвидила около 1 млн. лева за изкупуване на частни гори. За това информира по БНР Елена Величкова, експерт в министерството на земеделието, храните и горите. По думите й целта е да се подобри организацията по управление, стопанисване и опазване на маломерните частни горски имоти. “В сделките могат да участват само физически лица, а желаещите да предложат за продажба поземлени имоти в горските територии могат да подадат своите документи от днес до 15 януари 2020 г. в съответното държавно горско стопанство, в държавното ловно стопанство или в самото държавно предприятие”, поясни експертът и напомни, че за първи път такава процедура беше открита през 2016 г. От тогава досега са подадени близо 2000 заявления.
„До сделка достигнаха около 1200 имота. Бяха закупени около хиляда декара частни гори. Около 600 хил. лева бяха отделени за това закупуване. Пазарът на гори не е толкова развит и след като има сделки, това е нормална цена. Собствениците сами предлагат цената, на която да бъде закупен имотът им. Има голям интерес от страна на хората“, посочи Величкова.

Ремонтираме по-лесно печката и хладилника
В. Труд

Фирмите ще трябва да правят продукти като хладилници, перални, съдомиялни и телевизори по-дълготрайни и ще трябва да доставят резервни части за машините до 10 години. Това предвиждат приети от Европейската комисия нови мерки за екодизайн на електрическите уреди, които ще влязат в сила от 2021 г. За първи път те включват изисквания за поправимост и рециклируемост на уредите, допринасяйки за целите на кръговата икономика чрез подобряване на продължителността на живота, поддръжката, повторната употреба, модернизацията, рециклирането и обработката на отпадъците на уредите. Промените са предизвикани от жалби от потребители в Европа и Северна Америка, заради проблем с техниката, която се разваля веднага, след като изтече гаранционният й срок. Тъй като собствениците не могат сами да ремонтират машините – или да намерят някой друг, който да го направи на прилична цена, са принудени да купят нови.

20,6 млрд. евро трябват за основната транспортна мрежа на Западните Балкани
В.24 часа

Над двадесет милиарда евро са необходими за модернизиране на основната Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) на територията на шестте държави в района на Западните Балкани. Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на регионална кръгла маса в Подгорица (Черна гора), съобщи пресслужбата на министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той добави, че тези впечатляващи като размер инвестиции са непосилни за бюджетите на отделните страни, затова вярваме, че Европейският съюз ще продължава да подкрепя изграждането на инфраструктура в Балканския регион, предаде БТА. Росен Желязков посочи, че през последните години са предприети много инициативи на европейско и междуправителствено ниво, което показва амбицията на Европейската комисия и на държавите, за развитие на транспортния сектор в Западните Балкани. Като пример той даде създаването на железопътния коридор за товарни превози "Алпи-Западни Балкани", който свързва 5 държави - Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия и България. В същото време, Европейската комисия прие предложението на България, връзките на страната към Сърбия и Северна Македония да бъдат включени към приоритетния коридор от основната Трансевропейска мрежа - "Ориент/Източно-Средиземноморски", каза още министър Желязков.