Правим се, че не знаем, но по-скоро не искаме и не можем

В близкия месец предстои публикуването на поредния доклад на Европейската комисия относно състоянието на българското правосъдие. Механизмът за наблюдение е въведен през декември 2006 г. като инструмент за въздействие и продължаване работата на страната в отстраняване на несъвършенствата на съда и прокуратурата, борбата с корупцията и организираната престъпност, пише в анализа си икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов. За 12 години реално приложение се променят както индикаторите, така и политическият тон и от стимул за промяна в началото този инструмент се превръща в бюрократична досада без реално въздействие. Към настоящия момент и чиновниците в Брюксел, и обществеността у нас са наясно, че това не може да продължава повече и вероятно ще се стигне до отмяната му, но не защото нещо реално е свършено и постигнато. Участниците в този процес са в състояние на взаимна умора. От една страна българските институции, доминирани от управлението на ГЕРБ, с постоянни трикове съумяват да заобикалят изпълнението на препоръките. От друга страна европейските институции, доминирани от партньорите на ГЕРБ - Европейската народна партия,  преминават към това да измислят все по-деликатен изказ, за да представят голямото нищо неслучване за временен напредък, продължаващ напредък, въобще напредък в тъпченето на едно място.

В очакването на един от вероятно последните доклади през изминалата седмица министърът на правосъдието Данаил Кирилов подписва пред посланиците на държавите-членки на ЕС писмо до Европейската комисия за демокрация чрез право (Венeцианската комисия), в което иска становище и препоръки във връзка с въвеждане на ефективен механизъм за разследване срещу главния прокурор и председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Така хем показва на Брюксел, че нещо пак се прави, хем продължава нищо да не се прави. Ходът е стратегически важен, защото на 1-ви октомври изтича и индикативният срок България да отчете действия по изпълнение на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България. Именно с това дело излизат наяве безконтролната власт на главния прокурор и липсата на каквато и да е възможност той да бъде разследван, отстраняван и наказан при съмнение за извършено престъпление. 

Общо взето с един ход управляващите за пореден път отстрелват два заека. Накратко Кирилов пита по нещо вече всеизвестно:

- Още през юни тази година от Съвета на Европа излязат с официална позиция, че не подкрепят предложения от Кирилов модел под общ знаменател да бъдат поставяни главният прокурор и председателите на върховните съдилища;

- От 20 години насам Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа е представила 10 становища с подробни и конкретни указания какво следва да се направи по отношения на главния прокурор, организацията и отчетността на прокуратурата и укрепване независимостта на съда. На сайта на Министерството на правосъдието тези препоръки стоят в резюмиран вид. Могат да бъдат прочетени, осмислени и да се премине към действие, ако има политическа воля. Въпросът не е умение, а на желание.

Който иска, детайлите може да прочете тук. Накратко за прокуратурата, според Венецианската комисия, трябва да се направи следното, ако искаме да вървим в някаква посока:

- Венецианската комисия предлага да бъдат въведени ефективни механизми за отчетност на главния прокурор поради факта, че основанията за отстраняването му са трудно изпълними. Последното се дължи на следните пречки:

- Висшият съдебен съвет няма правомощието за самостоятелно разследване и изясняване на фактите и следва да се обърне или към Инспектората на ВСС, или към самата прокуратура;

- Основанието за освобождаване по чл. 129, ал. 3, т. 3 от КРБ предполага влязла в сила присъда, а поради квазимонополното положение на главния прокурор спрямо разследването той може да спре/прекрати разследване срещу себе си (реферира се към делото Колеви срещу България);

- Освобождаването на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията също е трудно за прилагане и остава само теоретична възможност. Това се дължи главно на силната позиция на главния прокурор в системата на прокуратурата и в рамките на ВСС. Дори ако приемем, че няма нужда да се извърши специално разследване на действията на главния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има малък шанс за подобна инициатива да бъде успешна във ВСС, тъй като главният прокурор има достатъчно правомощия да предотврати такъв случай. ВК констатира на практика силното влияние на главния прокурор в рамките на ВСС. Комисията отбелязва, че, след приключване на мандата на ВСС членовете на съвета с кариера на прокурори, се връщат в системата на прокуратурата и това отново ги превръща в йерархично подчинени на главния прокурор. Освен това нищо в закона не възпрепятства главния прокурор да задейства проверки по отношение на предишната работа като прокурори на членове на ВСС докато изпълняват мандата си. За разлика от избраните членове на съвета, упражнявали съдийска професия, които не са в същата позиция по отношение на двамата председатели на ВКС и ВАС – вътрешната независимост на съдиите е по-добре защитена и в резултат на това съществува по-малък риск те да действат в защита на интересите на своя ръководител)

Предложения на ВК за подобряване:

Въвеждане на процедура за импийчмънт и ревизиране на процедурата по чл. 129, ал. 3, т. 5 за освобождаване на главния прокурор – разследванията срещу главния прокурор да се провеждат от независим орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Влиянието на членовете на ВСС с професионален произход от прокуратурата и блокиращ глас при разследванията и подаване на предложение до президента за освобождаване трябва да бъде намалено. ВК препраща към процедура, разписана в становище към Република Грузия (CDL-AD(2015)039);

- Венецианската комисия потвърждава, че реформирането на механизмите за отчетност и отстраняване на главния прокурор не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за председателите на ВКС и ВАС. Докато съдиите трябва да бъдат независими, то тази концепцията не е напълно приложима към прокурорите. При тях по-точно е да се говори за "автономия", а не пълноценна "независимост" на прокуратурата.

- Та, венецианската комисия отдавна е казала какво и как. За промените в Конституцията през 2015 г. също Цецка Цачева пита, получава становище и не изпълнява препоръките. Тогава поисканото от ДПС и Георги Първанов се оказва по-силно от комисията за ГЕРБ. А може би и ГЕРБ това искат, а вече 10 години и това правят.

Иначе, 30 години няма да ни стигнат да имаме държава, изградена на базата на правила. А където върховенството на правото отстъпва, мутризмът настъпва като форма на управление. В правосъдието сме още в 90-те години.