Предизвикателството пред финансирането на българската наука е как да вложим най-ефективно публичните средства в нея. Най-големият ефект от тях се проявява, когато резултатите от науката се използват предимно за образование, както и за създаване на иновации в икономиката. За целта трябва да има комуникация с бизнеса, където да се предлагат тези резултати. Той, от своя страна, следва да мисли глобално. Конфигурацията образование – наука – бизнес може да подобри взаимодействието си, когато има доверие между трите страни. Това е мнението на проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, професор по "Роботика и автоматизация" в Института по механика към БАН, бивш зам.-министър на образованието и науката, изказано в Bloomberg TV Bulgaria.
Той коментира и ресора "Иновации и младеж", който получи България в рамките на новия състав на Европейската комисия. Според него в „този хоризонт има надежда”.
"София като регион е умерен иноватор. Умереният иноватор поставя цели и заявява необходимата организация. Програма "Хоризонт Европа" трябва да отговаря на предизвикателствата на обществото. Ресорът на Мария Габриел е важен за нас, тъй като досега науката не беше поставяна като приоритет в нашето общество”, посочи професорът и изброи силните научни и икономически райони – Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора , които се очаква да се превърнат в иновационни центрове.
Костадинов напомни, че в ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" акцентът е върху регионалното развитие и повишаване на научния потенциал в регионите. Той е убеден, че регионалните центрове и цифровите хъбове ще дадат възможност на науката да бъде близо до бизнеса.
"Предвиждаме 24 регионални иновационни центъра извън София, обяви Костадин Костадинов и обясни, че средствата, отделени за "Хоризонт Европа", са в размер на 100 млрд. евро. – Разпределени са в три направления: първият стълб е високи постижения в научната област. Вторият са глобалните предизвикателствата и конкурентоспособността, като там средствата са диференцирани в осем сектора. Третият стълб са иновациите.”
Професорът препоръча да се създаде агенция за наука и иновации, която да управлява всички средства.
"Въпреки ниския процент на публични средства за наука ние сме привлекли от бизнеса повече от две трети от тях за научно-изследователска дейност", съобщи Костадинов.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
преди 5 години "Преоритет" е добро послание....Ще има пари, проекти, ще се купи апаратура и химикали, ще се облажат социолози, политолози, историци и медици....УБАВО, но млади и кадърни хора в науката няма ( или са един вагон хора...).Парите ще бъдат усвоени от дърти академици и техните протежета с безсмислени проекти ( със сменящи се заглавия и едно и също съдържание), ще се купи апаратура , която ще стои неразопакована до следващия проект и така ще потънат десетки и стотици млн лева...Комисиите, които оценяват и контролират проектите са от още по стари, корумпирани, некадърнии, обвързани кариеристи, които за 5 лефа ще заверят всеки доклад .....Предложението е много просто - ако имаш проект, за всеки 100 К финансиране си длъжен да публикуваш статия с импакт фактор 2.....( искаш 200 К - публикуваш 2 статии ...и т.н. )Ако не можеш връщаш парите !Ако направиш публикация с по-висок индекс, получаваш съответно награда по 5, 10, 20 К лв ...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар