Урбанисти: На детските площадки им липсва игрова стойност

Наредбата за устройство и безопасност на площадките за игра създаде изкуствена рамка, която доведе до една по-голяма „стерилност“ на площадките, може би с цел да се повиши безопасността, но „качеството“ на играта падна драстично. Влязоха някои спорни промени, например общините да поддържат списък с всички площадки, които се стопанисват от тях. Ние предложихме този списък да е като регистър, да е публично достъпен и с идентификатор, но това не влезе и сега това е просто списък. Това коментира урбанистът Деница Шилигарска, член на управителния съвет на сдружение "Безопасни детски площадки" в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

“Има сериозен пропуск в „игровата стойност“ на тези площадки – те не трябва да се разглеждат като детски площадки, а по-скоро като пространства за игра, които включват всички възрастови групи, предразполагат децата да останат по-дълго там, посочи Станимира Николова, урбанист в "Софпроект". Сега, според нея,  те получават публична среда в рамките на няколко квадратни метра, а не цялата междублокова площ, която може да е “поле за игра и взаимодействие на различните възрастови групи”.

По думите на Шилигарска детските площадки, които не са включени в списъка, могат да бъдат премахнати от стопанина си веднага. “Това, което сме виждали, е че много често се премахват стари съоръжения, защото общините считат, че е по-евтино да сложат ново, вместо да поддържат старо съоръжение. Често виждаме как хората, живеещи наоколо, как си „бранят“ пространствата", допълни експертът от сдружение "Безопасни детски площадки".

От репортажа на Хюлия Айваз можете да разберете каква е ситуацията на детските площадки в столицата.

“Някои детски площадки просто не се поддържат, има счупени и изкъртени неща, и детето не може да прецени кое е опасно, което налага непрекъснат контрол”, твърди жителка на един от кварталите в София. Според нея трябва да има контрол и наблюдение всекидневно, а “проблемите да се отстраняват бързо, а не от сезон на сезон”.

Друга жителка на квартала допълва, че в парка „Св. Петър и Павел“ има три площадки, които са опасни за децата. „В едната от тях непрекъснато има дефекти, освен това паркът е много мръсен, което влияе на здравето на децата, защото те са непрекъснато в прахоляка. В другата детска площадка едната пързалка е счупена, има и трета  бебешка площадка, където оградата беше счупена и тя не е обезопасена”, изброява недостатъците на съоръженията тя.

По думите на Станимира Николова през годините различни институции стопанисват детските площадки, в зависимост от това къде се намират те, което не би трябвало да е проблем, ако има навременен мониторинг и отстраняване на повреди и дефекти по съоръженията. “Към момента това не съществува и в “Софпроект” предвиждаме как да помогнем с регистър на площадките и навременно отстраняване на проблемите”, информира тя.

Деница Шилигарска преценява, че най-големият проблем е, че децата играят на скучни места – само с една пързалка и една люлка.

“Масово се правят едни цветни, евтини пространства, които са изключително малки. Думата контрол присъства в Наредбата 99 пъти и какво от това – най-важното нещо е постоянния контрол за период от седем до десет дни, което сега отпадна, има периодичен контрол от един до пет месеца, който преди тази наредба беше от един до три месеца – т.е. виждаме как контролът постепенно отпада”, коментира урбанистът.

Станимира Николова предупреди, че ползването на пясъчниците от кучета и котки за тоалетни нужди може да крие сериозни рискове за здравето на децата, но тя смята, че това може лесно да се промени с мониторинг. “Ако повече граждани са ангажирани с този процес, ще има подобрение”, препоръча тя.

Шилигарска е категорична, че решението не е в премахване на пясъчниците, както искат общините. “Играта с пясък, вода, листа и пръчици е много важна за децата, особено малките. Често казвам, че пързалката е по-важна за бабата на дете на година и половина, но то има нужда нужда от пясък. За съжаление, в България не можем да осигурим игра с вода, или поне не навсякъде. Пясъчникът не е скъп, заложено е в общинската наредба да се поддържа и дезинфекцира два пъти в годината, и трябва да ги има много повече", заяви експертът.

Станимира Николова е на мнение, че компрометираните настилки със сигурност създават проблеми и компрометират цялото пространство. “Трябва да се направи анализ коя настилка е най-добра и дали прекаления контрол за безопасност не вреди на децата – понякога децата имат нужда да се изцапат и да паднат, това няма да е фатално”, смята тя.

Деница Шилигарска отчете тенденция от последните 20 години свръхбезопасни детски площадки да се сменят с по-интересни, които не са с толкова очертани граници, затова и са по-интересни за децата.

“Направихме анализ на това какви са площадките, в какво състояние са и разположението и разпределението им в жилищните квартали. Истината е, че тези, които са правени през 70-те и 80-те години на миналия век, са направени много добре и балансирано. Това от което има нужда, е да са разнообразни детските площадки, за да дават различна игрова стойност и да привличат деца и родители”, обясни Станимира Николова.

Деница Шилигарска коментира плана за развитие на столицата до 2050 г. “Във „Визия за София“ ми хареса дефиницията „града като игрално поле“ – играта не е ограничена до дадена възраст или пространство, градовете трябва да ни дават вдъхновение и да ни развиват”, убедена е тя.

Станимира Николова също смята, че новата „Визия за София“ ни дава възможност „да случим“ града в сегашните му граници и дори с по-голямо население, отколкото в момента, защото само така всеки ще има достъп до социална инфраструктура, от която има нужда.

“Ако успеем да балансираме застрояването и реализирането на социална инфраструктура, паркове и зелени клинове, ще получим по-качествена среда, допълни урбанистът в "Софпроект".

Повече от разговора с експертите вижте във видео материала.