Българските винопроизводители подлежат на сериозна регулация от държавните органи и в момента и макар новият проектозакон за виното и спиртните напитки да има потенциал за позитиви, той едва ли би допринесъл за завръщането на българската продукция на големите пазари от преди 1991 г. Това мнение изрази председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Ангелов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
„Новите правила ще подобрят и засилят изключително много контрола върху самата продукция, върху производството, съхранението и транспорта и по този начин ще създадат още по-открит процес във връзка с производството на грозде и последващо производство на вино, материали и дестилати, но не виждам как ще допринесат за износа от България към големите европейски и световни пазари“, коментира той.
Според Ангелов българският износ на вино стои на едно положение от няколко години насам – между 60 и 65 милиона литра. “Традициите на българските производители са установени на пазарите в Източна Европа, Русия, Полша и Чехия, а от известно време има търговци, които работят успешно в Англия и Германия, разкри председателят на Националната лозаро-винарска камара.
Пламен Ангелов открои най-новите вкусови тенденции на европейския пазар – леки вина с нисък процент алкохолен градус и плодови вина. “Безалкохолното вино също е нещо ново, но, като всеки един нов продукт, навлиза бавно на пазара“, посочи той.
По думите му очакванията за реколтата са за повторение на миналогодишните резултати, въпреки щетите от градушки в някои региони.
Цените на гроздето не се очаква да претърпят драматични промени, като за сга най-определящият фактор би бил търсенето, прогнозира Пламен Ангелов.
Какви промени предвижда още проектозаконът и какви реакции се очакват от винопроизводителите може да научите от видео материала.