"Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее африканската чума по свинете (АЧС) и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане". Това каза по БНР директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски.
“Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните отпадъци - предимно тези, които са от месо за сурови колбаси говорим, осолени продукти, каквито са шунките, например, всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен стадий, те са опасни, ако при консумацията след това човек ги изхвърля в общите отпадъци“, каза той.
“Това месо, което е във фризерите, ако животното е било в предклиничен стадий или в инкубационен период, тогава вирусът преживява в него няколко години – три, четири, пет години. Това месо е потенциално опасно пък за други здрави свине. За човека не е опасно, но термичната обработка се препоръчва, защото може да има и някаква вторична инфекция, която да съпътства основната. Винаги препоръчвам термична обработка, а след това самите отпадъци, кости, други субпродукти, които са от това животно не бива да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат поне сварени и тогава изхвърлени...", обясни Найденски.
Проф. Найденски обясни и за разработката по ваксина срещу африканска чума по свинете. Той каза, че в Института в Пърбрайт се работи по създаване на такава ваксина, по европейската програма “Хоризонт 2020" и там участват 21 страни, които имат за задача да разработят такава ваксина. Аз лично се надявам, че би могло един такъв консорциум да постигне по-голям успех. Все още се идентифицират основните структурни компоненти на ваксината, уточни специалистът.
Професорът коментира и дали в обозримо бъдеще ваксината ще се появи на пазара. “Наистина е трудно да се прогнозира един такъв резултат. Аз самият имам опит по създаване на ваксина по класическа чума по свине. Това беше по Пета рамкова програма на ЕС, когато шест европейски страни обединихме усилия за създаване на такава ваксина. Стигнахме до клинични изпитания и ни беше забранено да използваме ваксината в реални условия, т.е. експериментално възпроизведена инфекция, тъй като не отговаряме на някои от изискванията“.
Според него срокът от шест месеца след изтичане на заразата, коментиран от министър Десислава Танева, след който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е “доста отдалечен във времето“:
“Този срок от шест месеца тече след последния случай на обявяване на огнище. Засега такава предпоставка няма. Епизоотичният процес напредва. Границите, ареалът, териториалното разпространение, броят на животните напредва, така че тези шест месеца са доста отдалечени във времето“, посочи експертът.