Може ли да се справим с чумата по свинете и по друг начин?

Вече над 10% процента от отглежданите в България 600 хил. прасета са засегнати от лавинообразното разпространение на Африканската чума по свинете.

В седем области в Северна България са локализирани огнища на болестта, а вчера се потвърдиха и съмненията, че въпреки извънредните мерки, заразата е преминала Балкана. Ловци са отстреляли две диви прасета в района на Асеновград, като първите резултати са положителни за африканска чума.

Припомняме, че първият случай на чума е регистриран на 31 август 2018 г. в провадийското село Тутраканци. Знае се, че заразата е влязла в страната през Румъния чрез диви прасета. За да я спрат, българските власти издигнаха ограда по границата, която стана обект на подигравки и очевидно не спря дивите животни да влизат в България и да разнасят вируса.

В момента продължава масовото избиване на животни, но тази мярка освен, че уж спира заразата, буквално унищожава българското свиневъдство. И докато управляващите упорстват и твърдят, че това е единствения начин за справяне с проблема, се оказва, че има и друг.

Литва например е една от страните, които са най-сериозно засегнати от Африканската чума през 2014-2018 г., като през изминалата година заразата е обхванала 42 ферми и се налага да бъдат избити 22 хил. прасета. През 2019 г. обаче има само девет случая и само 116 прасета са убити заради болестта, става ясно от репортаж на bTV.

От телевизията са разговаряли с Гиедриус Сурпулус, министър на земеделието в Литва, който обяснява, че има два модела на подход към чумата. „Радикалният, това е чешкият модел – всички прасета да се унищожат в голям периметър. Но ние имаме 10 хил. малки домашни свиневъди и те ще излязат на улицата, ако аз съм човекът, който им убие прасетата”, коментира той.

По думите му в Литва се унищожават прасетата само във фермите или дворовете, където има заразени животни. Не в целите населени места или региони. Според министъра на земеделието на Литва, не радикалните мерки и унищожаването на всички прасета в региона работи, а хигиенните мерки.

„Когато африканската чума дойде в Литва, ние създадохме изследователски център за проучване на болестта. Там събират цялата информация за чумата. Там се правят обучения и информационни кампании за нашите ловци, фермери, служителите в общините. Така че всеки да бъде готов да участва в борбата с болестта” , допълни Сурпулус.

Той уточни още, че държавата е предприела мотивационни мерки – малките свиневъди да получават по 2000 евро от Европейския съюз и да имат избор да инвестират в мерки за биологична защита. За пример той посочи закупуването на специални килими, които предотвратяват пренасянето на болестта с обувки и изграждането на специални огради. Ако фермерите откажат, имат възможност да се отърват от прасетата си, като ги заколят и изядат и получават 100 евро за всяко прасе. „Освен това имат избор да получават до 2000 евро, ако решат да си купят други животни – зайци, кокошки, гъски, овце или други. По този начин ние прилагаме меки мерки за хората, които се въздържат от отглеждане на прасета. Ние предлагаме на всеки ловец по 100 евро за всеки убит женски глиган, за да намалим популацията на глиганите” , уточни земеделският министър на Литва.

Гиедриус Сурпулус обръща внимание, че мерките срещу чумата трябва да се вземат преди лятото. „И на фона на това, нашата национална ветеринарна служба посети лично всяка една ферма в Литва, без значение дали в нея има едно прасе или 22 хил. – за да провери как се съобразява тази ферма с мерките за биологична безопасност. И защото ние знаем, че болестта се разпространява през лятото, тази година точно преди лятото, през май, ветеринарната служба посети всичките 13 хил. ферми, където има прасета в Литва и тези места бяха проверени дали изпълняват изискванията за хигиена“, казва той в интервюто си за bTV. 

По думите му унищожаването на заразените прасета в Литва се прави според националното законодателство. В Литва за умъртвяването на животните се използва смъртоносен газ, а според нормативите всяка голяма свинеферма трябва да има място за погребване на прасетата. Мястото за загробване на прасетата трябва да получи одобрение от Националната служба по геология, след изследване на терена. След загробването се правят проучвания и се следи качеството на водите в населените места в близост , уточнява министърът.

Той е категоричен, че ключът за справянето с болестта е в чистотата – на храна, превозни средства, хора, а не в превантивното изтребване на животни.

„Бях в една ферма и си дадох сметка, че това, което трябва да направиш в наши дни, преди да посетиш дори едно прасе, е да си вземеш душ. Даже трябваше да си сваля брачната халка, за да ме дезинфекцират напълно. Това трябва да бъде прието много сериозно. Шок е, когато дойде. Но трябва да се научим. Но ако вземеш всички санитарни мерки, рискът болестта да дойде в твоята ферма се ограничава максимално” , казва земеделският министър.

Трябва обаче да отбележим, че към момента Чехия се води единствената европейска държава, която официално се е преборила с вируса.

В момента Африканска чума по свинете е установена в 9 европейски държави - България, Румъния, Естония, Унгария, Белгия, Италия, Литва, Латвия и Полша. В повечето от тях обаче заразата е разпространена само сред дивите прасета.

чумА