По-висок общ добив очакват през тази година производителите на праскови в сравнение с миналогодишния. Това каза в интервю за БТА председателят на Сдружение "Българска праскова" в Сливен Коста Петров. В Сливенско се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България или около 23 100 декара.
Петров припомни, че заради неблагоприятни метеорологични условия миналата година са били унищожени близо 80 процента от плодовете. През 2019 г. много са пострадали насажденията в ниските места по поречието на река Тунджа, където температурите през пролетта са паднали до минус 5 градуса и има напълно пропаднали площи. Качеството на плодовете е добро, според Коста Петров, но там, където са пострадали от лошото време, ще се използват за сокове.
На 20 юни е започнало прибирането на ранните сортове праскови, като същинската кампания за прибиране на прасковите за преработка започва в края на юли. Очакваните добиви са около 4500 тона за компотната праскова.
Традиционни за региона сортове са "Редхейвън", "Глоухейвън", "Кардинал". Сравнително нови са от серията "Роял" - "Роял глори", "Роял маджестик", "Роял суит", както и прасковите тип плоски или т.нар. понички. Около 300 до 500 декара годишно са новите насаждения на праскови, череши или сливи, като това включва и изкореняване на стари градини и обновяването им.
Според Петров и през тази година ще има натиск за реализиране на продукцията от страна на Гърция на български пазар. Там обаче, има пострадали насаждения от бури и градушки, и вероятно качеството ще бъде по-ниско.
Прогнозните изкупни цени за компотните праскови, използвани за преработка за компоти и сладка, са около 54-55 ст. на килограм без ДДС, смята Коста Петров. Плодовете за пряка консумация се очаква да се изкупуват между 60 ст. и лев за килограм.
Коста Петров подчерта, че българските производители трябва да реализират продукцията си и на външни пазари, като Полша, Украйна и прибалтийските страни. Необходими за съхранение и сортиране на продукцията са бази, хладилни камери, сортиращи машини и такива за амбалаж и т.н. Той сподели притесненията на сливенските производители, които желаят да използват специално изградена за това база или т.нар. Пазар за плодове, зеленчуци и цветя, който от миналата година е под управлението на Министерството на икономиката. Фермерите желаят да постигнат споразумение с министерството, което да им даде възможност да ползват базата през сезона, като подписват с тях договори, а наемите да бъдат на достъпни цени.
"Очакваме да се вземе политическо решение и да ни бъде разрешено да ползваме базата на преференциални цени, с подписани договори, като това ще ни даде възможност да кандидатстваме по европейски програми", посочи Петров.
Сред основните проблеми на земеделските производители в страната е липсата на работна ръка, каза още Коста Петров. Работниците са се насочили към чужбина, където надниците са по-високи - близо 8 евро на час. Като решение на този проблем овощарите виждат въвеждане на механизирана резитба и бране с платформа, да се намали максимално ръчния труд.
На 25 юли в сливенското село Гавраилово за поредна година ще се състои традиционният празник "Златна праскова". Ще има кръгла маса за проблемите в овощарството, демонстрации на овощаро-лозарска техника, лекции на специалисти по растителна защита и др.