Със сигурност ще има санкция за НАП, тя няма да бъде малка. Това заяви председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов пред Нова телевизия.
По думите му ще се вземе предвид и фактът, че в базата на приходната агенция е имало „взломно влизане”. „Фирмите и публичните организации трябва да се събудят. Те не живеят сами в дигиталния свят. От 2006 до 2019 година много малко е направено за защита на информацията, която се обработва. Особено публичните органи, те по закон трябва да обработват тези данни и да ги защитават. И трябваше да стане тази брутална кражба, за да се разбере, че в България трябва да се полагат усилия за обработване на тези лични данни”, коментира Караджов.
„Големият проблем е, че тези данни са взети от националната база на НАП. Касаят почти всички българи.Те не могат да бъдат заличени, дори и КЗЛД да направи такива предписания”, обясни още шефът на комисията.
По думите му не е възможно с изтеклите данни на хората да се теглят бързи кредити или да се извършват банкови операции, ако тези институции работят по правилата. Венцислав Караджов заяви, че проверката в НАП ще продължи максимум месец. Тя ще започне в понеделник. Той е категоричен, че дори да е имало тестове на системите за сигурност, то те не са били достатъчни. Не са спазвани и препоръки.
В началото на тази седмица стана ясно, че от Националната агенция за приходите (НАП) са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми, след като анонимни хакери разпратиха до български медии масив от 57 папки, съдържащи хиляди файлове с информация.
Анализ в НАП показал, че данните са източени чрез услугата „възстановяване на ДДС в чужбина“, която временно е спряна и ще бъде възстановена след като бъде гарантирана информационната ѝ сигурност.
В петък финансовият министър Владислав Горанов заяви пред БНТ, че изтеклите данни от НАП не могат да навредят на българските граждани. "ЕГН-то, дори да бъде обвързано с името, не предполага възможността да се извърши манипулация, без да се наруши друг закон", каза министърът.
Той коментира, че кризи от подобен тип стават, а предизвикателството е да се намери баланс между отвореността на системите, достъпност от гражданите и това да бъдат максимално добре защитени, за да не се случват зловредни прониквания.