Защо грешим при усвояването на европейски пари?

България е член на Европейския съюз от вече 12 години и макар да звучи куриозно - на всеки две–три години се публикува информация за неправилно, неточно и не по предназначение усвояване на средства, получени по европейски програми и проекти. България влиза във фокуса на контрола на Европейската сметна палата или дори на Европейската служба за измамите (OLAF). Представете си колко неловко може да бъде за една страна членка на ЕС да бъде в обсега на OLAF заради грешно усвояване на европейски пари и с какво око гледат на нас останалите държави в съюза. Излишно е и да споменавам, че докато трупаме имидж на лош партньор, има риск да затворим много врати, които ЕС има шанс да ни отвори.

Притеснителното е, че историята продължава да се повтаря и днес. В момента Европейската сметна палата извършва проверка  на европейските средства, вложени в изграждане на националната пътна мрежа, a целта й е да установи как са изразходвани средствата, постигната ли е по-добра пътна свързаност, отговарят ли вложените материали на стандартите и изискванията за качеството на изпълнението на проектите. В същото време, от своя страна, националните контролни органи извършват проверка за правомерно разходване на 82 милиона лева, изплатени субсидии от Европейския фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за построяването и използването по предназначение на „къщите за гости“. Възниква основателно въпросът какви могат да бъдат причините за грешките при усвояването на европейски пари: незнание, неправилно разбиране на нормативните изисквания или желание да се заобиколят разпоредбите?

В първите години от присъединяването на България към ЕС можеше да си обясним пропуските с това, че законодателството е трудно, нямаме опит, не сме подготвени... И другите страни членки го приемаха с разбиране. Но след 12-годишно членство в ЕС не можем да се оправдаваме със същите аргументи.

Очевидно една от големите причини е недостатъчно разбиране на нормативните изисквания на всички нива – от бенефициентите на европейските средства до сертифициращите  органи, които са създадени, за да ги отпускат и да контролират тяхното усвояване. Може да се говори и за липса на информираност при определяне на лицата, на които се отпуска финансиране, лоша счетоводна отчетност на бенефициентите, неточно или неправилно изпълнение на възложените дейности, за които са получени средствата, както и завеждането на съдебни дела, дори и без сериозно основание, с единствената цел да се пречи на конкуренцията.

В България Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е в сила от 2015 г., и към момента по неговото приложение  има натрупана  значителна по обем съдебна практика. Само за  2018 г., например, във Върховния административен съд, по ЗУСЕСИФ са образувани 128 дела, от които са решени 26. Може ли да се преодолеят пропуските и да спрем да се срамуваме от заключенията в докладите на Европейската комисия, Европейската сметна палата и другите органи на ЕС? Отговорът е положителен и е формиран от древността - нужни са знания!

Натрупаният до момента опит от прилагането на закона в сферата на управлението и контрола по усвояването на европейските средства, осъществяван от специализираните административни органи и от съда, определят актуалността и значимостта на темата на семинара, организиран от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и Съюза на юристите в България.