Бизнесът иска по-гъвкави закони при наемането на работници

По-гъвкаво трудово законодателство би повишило ефективността на икономиката и доходите и би намалило сивия сектор. Резултатът ще е повишаване на доходите и стандарта на живот на хората и повече приходи в бюджета. Това показват резултатите от анкета, проведена сред членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Billa, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage и T MARKET, съобщиха от организацията.

Основните предизвикателства пред пазара на труда, посочени от участниците са: ограниченията при полагане на извънреден труд, невъзможността за почасово наемане на служители, липсата на гъвкави възможности за формиране на трудовото възнаграждение, ограниченията за сключване на срочни трудови договори, административните затруднения при дуалното обучение и тежкият процес за въвеждане на нови професии в страната.

Всички тези ограничения сковават взаимоотношенията между работодателите и хората, които биха искали да ги моделират така че да са удобни и за бизнес модела на фирмата, и за личния живот на човека. В резултат на това, много възможности за работа не се реализират, от което губят и хората, и икономиката. Други пък се реализират в сивия сектор, тъй като няма адекватна законова форма да бъдат реализирани легално, от което бюджетът на страната търпи загуби.

От анкетата на сдружението, в което влизат най-големите работодатели в България с почти 17 хиляди служители, напомнят, че само през 2018 година са назначили близо 1600 нови служители и са инвестирали повече от 3 млн. лева в обучения и подобряване на условията на труд.

Нов регламент за извънредния труд

Според Кодекса на труда извънредният труд в България е допустим само по изключение. Това ограничава оперативно компаниите и хората, които искат да работят повече и така да увеличат доходите си. Актуални данни на Евростат показват, че едва 0,6% от хората в България работят повече от 49 часа седмично, което е много по-ниско от средните за ЕС 5,5%, посочват от Сдружението.

Експерти от веригите коментират, че това число е нереалистично и доказва, че в България извънреден труд се полага нерегламентирано, което ощетява бюджета. Освен това представлява нелоялна конкуренция спрямо компаниите, които спазват правилата и отчитат и заплащат коректно отработеното от служителите си.

Тази ситуация може да бъде разрешена с отпадане на ограничението за полагане и планиране на извънреден труд. Друг вариант според експертите на СМТ е да се увеличи обхватът на предвидените в Кодекса на труда изключения. Възможно решение е и да се променят ограниченията за извънреден труд като продължителността му не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица или 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни.

Препъникамъкът с работните графици

Един от основните проблеми, посочени от участниците в анкетата е свързан с формалните изисквания в Кодекса на труда, свързани с изготвянето и съхранението на работни графици. В момента се прилага така наречената „Форма 76“, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време. Затруднението идва от факта, че тя е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който инспекцията по труда приема. В същото време членовете на СМТ използват доказано международно ноу-хау от компаниите-майки и прилагат в България международно доказани електронни системи за планиране и отчетност на работното време до минута.

От Сдружението предлагат въвеждане на базови изисквания по отношение на планирането и отчитането на работното време. Така всяка компания ще може да използва собствени системи, което би било огромно улеснение за бизнеса.

Заплатата според приноса

Според сега действащите разпоредби за еднакъв труд се дължи еднакво заплащане. Това изискване ограничава работодателите да стимулират добрите си и амбициозни служители, които биха искали да се откроят сред колегите си. Ето защо отпадането му ще има положителен ефект, тъй като ще повиши вътрешната конкуренция и по-големите усилия ще бъдат по-добре възнаградени. Според експертите на СМТ, решението е в промени в Кодекса на труда, които да предоставят по-голяма гъвкавост на бизнеса при определяне на трудовите възнаграждения.

Почасово договаряне

Според участниците в анкетата, към момента работодателите нямат възможност да наемат хора почасово, което е разпространена практика в страните от ЕС и дава възможност на хората да съчетават няколко трудови ангажимента. В същото време, в България се полага такъв тип труд. Хиляди хора съчетават няколко работи като често за допълнителните си ангажименти получават заплащане „на ръка“. Това ощетява работника, който не може да се ползва от социалните придобивки за положения труд. Ощетен е и бюджетът на страната, който не получава дължимите данъци и осигуровки.

Според членовете на СМТ решението е промяна на Кодекса на труда, която да позволи на един човек да сключва няколко трудови договора при ясно дефиниран ангажимент към работодателите. Така хората, които желаят, ще могат да увеличат дохода си, а компаниите ще могат да планират по-добре процесите.

Срочни трудови договори

Възможността за наемане на служители за определен период от време при сезонни пикове за бизнеса ще помогне за увеличаване на ефективността на бизнеса. Подобна промяна би била от полза за редица бизнес сектори. Търговците биха се справили по-добре при пиковете на пазаруването в края на ноември и Коледа; туристическият бранш би посрещнал по-уверено гостите през лятото, а земеделските производители ще могат да планират по-добре кампаниите си. В крайна сметка разрешаването на сключване на срочни трудови договори, ще доведе до по-голяма ефективност и по-добра услуга за клиентите.

Нови професии заради клиентите

Отново с цел предоставяне на по-добри услуги и повишаване на клиентското изживяване са свързани и някои конкретни предложения за въвеждане на нови професии в България. Пример за това е професията „дрогерист“ или „консултант козметични, парфюмерийни и биологични продукти и битова химия“, за чието въвеждане работи dm България през последните две години.

Това е професия, която в страни като Австрия и Германия съществува от десетилетия и е базова за сектора на търговията с дрогерийни стоки. Дрогеристът е човек, който много добре познава продуктите за лична хигиена, парфюмерия, хигиена на дома, грижа за бебето и домашните любимци и може професионално да помогне на клиента при пазаруването. Въвеждането на тази професия ще донесе редица позитиви. Хората ще спечелят от компетентната консултация. Това ще бъде от полза и за развитието на целия сектор на търговията с дрогерийни стоки. Той ще стане много по-разпознаваем и все повече хора ще предпочитат да пазаруват в специализирани магазини.