В очите на гледащия

Правителството бе предвидило 1.2 милиарда евро за запушване на пробойните в системата. Но стрес тестовете показаха капиталов недостиг от 4,8 милиарда, от които 3,7 милиарда се падаха на трите най-големи държавни банки - NLB, NKBM и Abanka.

По препоръка на Язбец държавата наля над 3 милиарда евро в проблемните банки - споменатите три, както и в по-малките Probanка и Factor Banka. Лошите кредити бяха извадени от портфейлите им и прехвърлени към специално създадената "лоша" банка - Bank Asset Management Company (ВАМС). В процеса бяха заличени дяловете на около 100 000 акционери и облигационери.

В ПО-ЛИБЕРАЛНИТЕ ЗАПАДНИ МЕДИИ и в свързаните с ЕЦБ структури Бощян Язбец все още е определян като човека, спасил словенската банкова система. В родината му обаче все по-често се чуват противоположни мнения - всъщност дотолкова противоположни, че прокуратурата повдигна криминални обвинения срещу него и останалите членове на борда на централната банка, а в офисите му през 2016 г. бе извършен обиск.

След това Язбец заплаши с оставка и поиска полицейска охрана заради получени "смъртни заплахи". Управителят предположи, че те са свързани с преструктурирането на проблемните банки. "Бях изправен пред медиен линч и бях заплашван със саморазправа... В последните години съм бил обект и на устни обиди от минувачи по улиците", заяви банкерът в обръщение, разпространено от словенската централна банка. По-късно обаче полицейските следователи разкриха, че заплахите идвали всъщност от съпруга на бивша служителка в банката, и уточниха, че не се са свързани с работата на Язбец. Той действително напусна поста си през 2018 г., но само защото му бе предложено привлекателно място в Единния съвет за преструктуриране (Single Resolution Board) - структурата, която ще се занимава с преструктурирането на проблемните банки в ЕС "на минимална цена за данъкоплатците".

ПОСЛЕДНОТО ЗВУЧИ ДОСТА ИРОНИЧНО за критиците на Язбец в Словения, според които свършеното от него е точно на обратния полюс - на възможно най-високата цена за данъкоплатците. Разследването на главния прокурор Звонко Фишер (Zvonko Fiser) е насочено тъкмо към подозренията, че при проверките активите на банките драстично са били занижени, и че те на практика са били свръхкапитализирани с държавни пари, преди да бъдат приватизирани на безценица.

Създадената от потърпевшите Всесловенска асоциация на инвеститорите и акционерите (VZMD) директно нарича дирижираната от Язбец операция "грабежа на века".  

През 2017 г. авторитетното списание Mladina публикува част от разкритията на прокурорите в статия с красноречивото заглавие "Банкстери". Изданието твърди, че за да се заобиколи изискването за обществена поръчка, консултантите за стрес тестовете са наети по специален закон, създаден иначе за покупки на оръжие за армията. Прокурорите също са установили, че въпреки солидния хонорар (30 млн. евро) оценките на Oliver Wyman невинаги са били извършвани по най-професионалния начин. Недвижимите имоти например са оценявани само на око, от външен оглед - и то само за първите около сто, след което те са използвани за определяне на усреднени стойности.

Притежаваните от банките акции от компании били обезценени средно с 80%, а машините и оборудването - с около 70%. Прокуратурата не е открила никакви документи, оправдаващи тези обезценки.

По този начин за NLB първо бил установен капиталов дефицит от 735 млн. евро, нараснал после до 1.55 милиарда.

MLADINA ДАВА И НЯКОИ КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ. Акциите на банката в пивоварната Lasko например се търгували по 12 евро парчето в края на 2013. Експертите на Oliver Wyman обаче ги оценили на 6 евро. След това собствениците на пивоварната продали своя дял по 25 евро. Излиза, че "професионалните оценители, работещи за 500 евро хонорар на час, са сгрешили с оценката... четири пъти", пише авторът на статията Боруц Мекина.

Националната банка е обвинявана и в твърде песимистични прогнози за развитието на местната икономика. Заедно с ЕЦБ и Еврокомисията, банката тогава излиза с предвиждане, че словенската икономика ще се свие между 4,1 и 9,8% за следващите три години. В действителност за този период икономиката расте с 5,8%.

През 2012 предишното словенско правителство все още може да рекапитализира банките на далеч по-ниска цена, смята Велко Боле, икономист от института EIPF, цитиран от Mladina. Тогавашният гуверньор Марко Кранч също е категорично против създаването на банка за лошите кредити, и оценява по-реалистично размерите на проблема. Година по-късно ролята на наследника му Язбец е да изпълнява "всичко, което ЕЦБ поиска", подчертава изданието. "Крайната цел на проекта за преструктуриране на словенските банки очевидно е особено евтината им приватизация, както и тази на притежаваните от тях компании", пише Мекина.

INVESTO, ОФИЦИАЛНОТО ИЗДАНИЕ на VZMD, описва приватизацията на NKBM, втората по размер банка. При 623 милиона евро капитал през 2015, банката е откупена от американския фонд Apollo и Европейската банка за възстановяване и развитие за едва 250 милиона евро. През същата седмица собственик става компанията Biser Bidco - пощенска кутия от Люксембург с не повече от 20 000 евро капитал и без служители. Новият собственик си изплаща като дивидент цялата годишна печалба на банката - 17 милиона евро. И прави същото с 30-те милиона печалба през следващата година. А словенската държава, която с милиардите на данъкоплатците е спасила банката, губи дори дължимите й 19% корпоративен данък върху тази печалба: новият собственик го плаща в Люксембург, където ставката е 1%.

Материалът е публикуван в Investor Digest.