Обобщените резултати от проучване на „Визия за София“ показват, че 91% от софиянците изразяват висока удовлетвореност от това, че живеят в столицата, и въпреки проблемите и критичните точки 57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са удовлетворени в най-голяма степен от търговската мрежа, възможностите за култура, образователните възможности и публичния транспорт.
Приемливи за широко мнозинство от респондентите са публичните пространства и зелените зони, трудовите и бизнес възможностите, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги, природата и качеството на питейната вода.
Столичани са най-критични към качеството на въздуха и нивото на шум, чистотата на града и състоянието на улиците и сградите в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на силна неудовлетвореност предизвикват материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт, показва още проучването.
Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1,311 млн. души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация, отчитат още от „Визия за София“. Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.
Открояваща се специфика на социално-икономическата структура на населението на София в сравнение със средното за страната е, че тук живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст - 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017 г. Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи, коментират от „Визия за София“.
В северните и западни части на града равнището на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски нива на удовлетвореност от различни измерения на градския живот, става ясно от проучването.
Софиянци са силно удовлетворени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и оценяват това като едно от предимствата му. Като цяло са доволни и от кварталния достъп до търговски обекти, макар и на места по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на търговска инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.
Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от публичните пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес възможности, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги. Най-високо е неудовлетворението от публичните пространства (пазари, площади, пешеходни зони) сред респондентите от северните райони - от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали.
Неудовлетвореността от зелените зони надхвърля удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към състоянието на природата в част от кварталите неудовлетвореността е нищожна, но в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока.