Три дни преди евроизборите неизвестните остават

Да се прогнозира кой ще бъде победител в битката между БСП и ГЕРБ на предстоящите евроизбори е невъзможно с методите на социологията. Разликата между двете противостоящи си партии е 1,3% в полза на ГЕРБ – или в границите на т.нар. стохастична грешка. Това е един от изводите, които правят социолозите на Агенция "Медиана" след анкета „лице в лице“сред 1008 човека, проведена от 17 до 21 май по домовете на респондентите.

Освен малката разлика, изследването регистрира пълно включване на всички „тайни“ механизми за въздействие върху избирателите – купуване на гласове, принуда, корпоративен вот. Около една четвърт от избирателите (22%) съобщават, че в тяхното населено място функционират системи за купуване на гласове или принуда върху избирателите. Всеки осми избирател (12%) споделя, че той лично е бил обект на такова въздействие (предложение за пари или принуда). Една значителна част от избирателите (14%) са склонни да откликнат на „пазарното“ търсене и да продадат своя глас за 50 лева.

В резултат от всичко това се оформя една група от 20% (една пета от решилите да гласуват), които заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого. Дали това са хора, които наистина се колебаят или просто желаят да скрият своя вот от механизмите за принуда – това можем да видим само на изборите, но не и в предизборните изследвания, коментират социолозите.  

От Агенция "Медиана" обаче очакват значително по-висока избирателна активност от традиционната за евроизбори. И двете основни политически сили ясно заявиха, че въпросът не е кой ще изпратим в Брюксел. Въпросът е за властта – промяната на властта и възмездието. По този начин тези донякъде символични избори се превърнаха в особено важни както за опасяващите се от промяна и възмездие, така и за желаещите същото. Можем да очакваме около 2,5 – 2,7 милиона избиратели пред изборните урни, прогнозират социолозите.

Че въпросът е именно за властта се вижда ясно и от данните – желаещите правителството да си отиде предсрочно вече надвишават тези, които искат то да изкара целия си мандат (34% срещу 32%). Една победа за ГЕРБ би могла да тушира този процес, а загуба със сигурност ще създаде среда за скорошни предсрочни избори.

Засега три партии могат да бъдат сигурни, че ще излъчат представители в Европарламента – БСП, ГЕРБ и ДПС. Още две партии са близо до изборната бариера (5,89 %) – ВМРО и Воля. Следват ги „Коалиция за България“ (3,6%); Атака (3,5%); „Патриоти за Валери Симеонов“ и „Демократична България (с по 2,6%).

От Изследователски център "Спектър" с ръководител д-р Петко Петков посочват, че една четвърт от електората се колебае дали и за кого да гласува. Изводът се налага след социологическо проучване сред  984 лица от цялата страна за електоралните нагласи, проведено с интервю  „лице в лице“ в периода 6-21 май 2019 г. по поръчка на Института за модерна политика.

Данните показват, че броени дни преди изборите на 26 май все още една четвърт от избирателите се колебаят дали и за кого да гласуват. 41% пък твърдо декларират, че няма да отидат до урните за предстоящия евровот. Делът на заявилите категорична нагласа за гласуване е 34%.

Социолозите от  "Спектър" пресмятат, че ГЕРБ повежда в надпреварата, като освен осигурените три, още четири формации се борят за мандат.

Сравнително високият дял на колебаещите затруднява категоричните прогнози за изхода от основните неизвестни, а те са: двубоят ГЕРБ срещу БСП и кои политически сили, извън трите сигурни (ГЕРБ, БСП, ДПС), ще спечелят представителство в Европейския парламент.

Поради това, екипът на Изследователски център „Спектър“ представя не само моментната „снимка“ на настроенията на избирателите, регистрирана към 21 май, а и хипотеза за възможните движения в резултатите на отделните политически сили в зависимост от избирателната активност и потенциалния вот на колебаещи се избиратели.

Според социолозите изходът от двубоя ГЕРБ-БСП ще зависи в голяма степен от способността за организационна мобилизация в изборния ден.

След интервютата  идва заключението, че на финалната права на кампанията ГЕРБ се стабилизира след скандалите във властта и започна да възвръща подкрепата на част от разколебаната си периферия. Фактор в това отношение е и личното ангажиране на лидера на партията Бойко Борисов в кампанията на терен. Неговото силно медийно присъствие в последните дни вдъхва увереност и мотивира привържениците му.

БСП остава затворена предимно в своя твърд електорат, не съумява да спечели доверието на свободните избиратели от политическия център и да създаде "вълна" от типа "всички срещу управляващите", каквито бяха очакванията преди началото на кампанията. Партията не успява да вкара в отбранителна позиция опонентите си от ГЕРБ, от което биха могли да дойдат допълнителни гласове за партията на Корнелия Нинова.

Мобилизацията на ДПС върви във възходяща линия. Предвид силната организационно-политическа машина на движението, най-вероятно те ще постигнат и допълнителна мобилизация на своите привърженици в изборния ден, което ще им позволи да получат двуцифрен краен резултат. Затвърждава се впечатлението, че европейските избори са особено мотивиращи за тази партия, коментират социолозите.

От четирите партии, които се борят за европейски мандат с най-високи шансове са тези от патриотично-националистическия сектор, където във възходяща линия се представят две формации: "Патриоти за Валери Симеонов" и ВМРО-БНД. Двете формации ще се борят до последно за гласовете на по-широк кръг от избиратели.

Следващи по степен на вероятност са "Демократична България" и Коалиция за България. Към момента листата водена от Радан Кънев не успява да привлече повече привърженици от десния политически спектър. Коалиция за България печели от неспособността на БСП да привлече центристки избиратели. Дали една или повече от тези политически формации ще преодолее изборната бариера зависи преди всичко от вота на избирателите, които към днешна дата се колебаят. Шансове за по-добро представяне в предстоящите европейски избори имат също "Воля" и "Атака".

В последните дни от предизборната надпревара, основните фактори които могат да наклонят везните в една или друга посока е поведението на колебаещите се, смятат социолозите от  "Спектър". Въпросът е дали ще бъдат убедени да гласуват и коя политическа сила ще подкрепят. Те са на мнение, че вариант за голям скандал от типа „Костинброд“ също би оказал влияние  на крайния изборен резултат особено при такъв висок процент  на колебаещи се да гласуват.