По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Българските пътища, построени с пари от ЕК, ще бъдат обект на проверка от страна на Европейската сметна палата в рамките на общ одит за това как са били похарчени близо 82 млрд. евро за пътища и свързване на регионите в ЕС между 2007 и 2020 г. Освен България на проверка ще бъдат подложени още Чехия, Полша и Испания, както и ефективността на контрола от страна на ЕК.

Европейската комисия намалява леко прогнозата си за развитието на икономиката на България за тази година. Сега ЕК очаква БВП да отчете ръст от 3,3 на сто, докато според зимната икономическа прогноза увеличението през 2019 г. щеше да е от 3,6% и да остане такова и през идната 2020 г. Сега за следващата година комисията очаква разширение на българската икономика с 3,4 на сто. Вътрешно търсене ще продължи да се разширява, но с по-бавни темпове поради по-умереното частно потребление. Потребителското доверие остана слабо в първите няколко месеца на 2019 г., което предполага по-предпазливо поведение по отношение на разходите през годината. Въпреки това благоприятните тенденции на пазара на труда се очаква да подкрепят  разходите на домакинствата чрез по-високи реални заплати. Предвижда се инвестициите да останат високи. Износът се възстановява, като еднократните ефекти на 2018 г. намаляват. Този тренд се очаква да се запази, дори ако потиснато търсене от основните търговски партньори продължи да тежи върху износа.

Декларираният към НАП данък върху доходите за 2018 г. е 1.06 млрд. лв. Над половин милион работещи са подали в срок данъчните си декларации тази година, като още близо 50 хил. декларации са изпратени по пощата. Така общият брой ще нарасне до 600 хил. декларации, става ясно от думите на Росен Бъчваров пред БНТ, който е говорител на агенцията. По-голямата част от декларираните тази година 1.06 млрд. лв. са удържани през 2018 г., а сумата за довнасяне през първото тримесечие на 2019 г. е около 150 млн. лв.

България ще достигне средния европейски жизнен стандарт след 44 години, ако се запази сегашната скорост на растеж на икономиката, показват изчисления на икономистите на БАН, които във вторник представиха своя годишен доклад. Според тях, за да имаме догонващо развитие, е нужен поне 5% годишен ръст на БВП. За да се постигнат такива нива, според икономистите е нужно да се привлекат повече чужди инвестиции, реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система.

Министерският съвет раздаде 47 млн. лв. извънредни средства на едно свое заседание. По-голямата част от парите (27 млн. лв.) бяха обещани от премиера Бойко Борисов още във вторник и са за довършване на новата болница в Ямбол. Останалите са за образователното министерство, с които да се купят нови училищни автобуси. Причината за спонтанното отпускане на сумите - държавният бюджет е в добро състояние и "можем да си позволим" този разход, подчертава няколко пъти премиерът по време на обсъждането.

Търговската война

САЩ и Китай се обложиха взаимно си нови наказателни мита. Правителството на САЩ увеличи митата за внос на китайски стоки от 10% на 25%. Засегнати са 5 700 продуктови групи с търговска стойност от 200 млрд. долара. След това китайското министерство на търговията обяви мерки за противодействие, но подробности засега не са публикувани. Американският президент Доналд Тръмп оправдава новите мита с нарушени от Китай предишни споразумения. Въпреки това преговорите между двете страни относно сключването на търговско споразумение продължават.

Междувременно администрацията на американския президент заяви на китайските власти, че разполагат с месец за сключване на търговско споразумение. В противен случай търговски мита ще бъдат въведени върху целия износ на Поднебесната империя в САЩ. Предупреждението е било отправено по време на преговорите между двете страни в петък. Диалогът се наблюдава със засилени интерес от световните финансови пазари, като търговията на американските борси завърши сесията си на положителна територия, след като преговарящи и от двете страни заявиха, че разговорите им са минали относително добре.

ЕС и еврозоната

Очаква се данъчните приходи в Германия да се увеличат с по-ниска от първоначално очакваната сума, става ясно от последната прогноза на работната група "Данъчна оценка". Съответно федералните, провинциалните и местните власти трябва да се справят с 124,3 млрд. евро по-малко до 2023 г., отколкото се очакваше през есента на 2018 г., като се вземат предвид промените в данъчното законодателство. В сравнение с показателите на сегашния федерален бюджет това означава по-ниски данъчни приходи за федералното правителство на обща стойност 10,5 милиарда евро до 2023 година.

И по повод на новата данъчна оценка дебатът в рамките на голямата коалиция по различни планирани мерки се разгоря. Така например Екхарт Рехберг, главен икономически съветник фракцията на ХДС в Бундестага, се застъпи за премахване на целта за пълно премахване на допълнителния данък за солидарност. Освен това според нея следва да се преразгледат социално-политическите проекти на СПД, като например основната пенсия. Според различни медии министърът на финансите Олаф Шолц и министърът на труда Хубертус Хайл (и двамата СПД) очевидно не искат да финансират основната пенсия, както първоначално се смяташе, само от данъчни приходи, но и да използват средства за безработицата и здравното осигуряване.

Федералният кабинет стартира плана за увеличаване на жилищните субсидии. От 1 януари 2020 г. месечната наемна субсидия за двучленно домакинство ще се увеличи от 145 на 190 евро. В допълнение размерът на субсидията за наеми в бъдеще ще бъде коригиран на всеки две години според тенденцията при съществуващите наеми и доходи. Бундестагът и Бундесратът трябва да дадат съгласие за закона.

Министрите на околната среда на федералните държави единодушно призоваха федералното правителство да проучи възможността за въвеждането на такси за емисиите на CO2. Може да става дума за данък, налог или система за квоти за емисии. Федералният министър на околната среда Свеня Шулце (СПД) понастоящем работи по различни концепции, но това среща съпротива от страна на ХДС.

Водещите кандидати от двете най-големи парламентарни групи Франс Тимерманс  (ПЕС) и Манфред Вебер (ЕНП), се срещнаха за телевизионен дуел на немски език. Различията в икономическата политика станаха особено ясни по отношение на хармонизирането на данъците и налозите в цяла Европа. Вебер и Тимерманс се считат за най-вероятните кандидати за наследници на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер след изборите за Европейски парламент на 26 май.

Европейската комисия леко понижи прогнозата си за растеж за еврозоната. За текущата година тя очаква плюс от 1,2%. Още през февруари Комисията намали прогнозата си от 1,9% до 1,3%. За 2020 г. се очаква растеж от 1,5%.

Прогнозите за 2019 г. за Германия (от 1,1% до 0,5%) и за Италия (от 0,7% до 0,1%) бяха значително намалени, като ЕК приписа преразглеждането надолу преди всичко на слабата глобална динамика и продължаващите търговски напрежения.

През първото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт на Великобритания нарасна с 0,5% спрямо тримесечието. Според Бюрото по статистика на Великобритания растежът се дължи и на увеличеното инвентаризиране на предприятията, което се дължи на първоначалния и вече удължен срок за Brexit в края на март.

САЩ

САЩ наложиха нови санкции над Иран. Вносът на иранска стомана, алуминий, мед и желязо беше криминализиран. Преди това иранското правителство обяви намерението си частично да се оттегли от международното ядрено споразумение, което от своя страна е в реакция на прекратяването на споразумението от Съединените щати преди година. Наред с другото, Иран ще продължи да запазва излишъка на обогатен уран, вместо да го продава в чужбина, както бе договорено в споразумението, каза президентът Хасан Рохани. В допълнение, Рохани определи срок от 60 дни за другите държави, подписали споразумението, за договаряне на нови условия. Ако това не се случи, Иран ще обогатява допълнително урана си. В съвместно изявление Германия, Франция и Обединеното кралство и ЕС отхвърлиха крайния срок и призоваха Иран да продължи да спазва споразуменията.

Развиващи се пазари

Турската централна банка прекрати седмичните си операции по рефинансиране, като рационализира монетарната си политика. Този ход е предназначен да подпомогне стабилизирането на външната стойност на лирата. Местната валута загуби значителна стойност през седмицата, след като турската избирателна комисия разпореди да се повторят изборите за кмет в Истанбул. Турската централна банка неочаквано повиши разходите по заемите за кредиторите в страната, опивайки се да подкрепи валутата, която пострада от политическите сътресения и разпродажбите на развиващите се пазари. Лирата намали загубите си временно, след като централната банка обяви преустановяване на провежданите едноседмични репо аукциони за предоставяне на ликвидност на търговските банки на най-ниската лихва от 24%. В изявление от регулатора обясняват, че решението се дължи на нестабилността на финансовите пазари. Решението в действителност води до увеличаване на разходите за финансиране на банките със 150 базисни пункта без обаче да има официално нарастване на ставките. Турската централна банка и през март направи допълнителен ход за укрепване на валутата, спирайки репо аукционите за две седмици.

Следващата среща по паричната политика на регулатора е насрочена за 12 юни – малко преди повторното провеждане на общинските избори в Истанбул, след като властите анулираха резултатите от гласуването от 31 март. Тогава опозицията спечели кметското място за пърив път от 25 години.

Турските власти анулираха резултатите от местните избори в Истанбул, загубени от кандидата на президента Реджеп Ердоган, като така изпълниха искането на неговата Партия на справедливостта и развитието за повторно провеждане на вота. Той ще се състои на 23 юни. Управляващата партия заяви, че анулирането се основава на проблеми с документи от секционни комисии и със статута на част от членовете им. Опозиционната Републиканска народна партия, чийто кандидат Екрем Имамоглу спечели кметското място, нарече решението "чиста диктатура".