ЕК свива леко прогнозата за ръста на БВП на България за 2019 г. до 3,3 на сто

Европейската комисия намалява леко прогнозата си за развитието на икономиката на България за тази година. Сега ЕК очаква БВП да отчете ръст от 3,3 на сто, докато според зимната икономическа прогноза увеличението през 2019 г. щеше да е от 3,6% и да остане такова и през идната 2020 г. Сега за следващата година комисията очаква разширение на българската икономика с 3,4 на сто.

Вътрешно търсене ще продължи да се разширява, но с по-бавни темпове поради по-умереното частно потребление. Потребителското доверие остана слабо в първите няколко месеца на 2019 г., което предполага по-предпазливо поведение по отношение на разходите през годината.

Въпреки това благоприятните тенденции на пазара на труда се очаква да подкрепят  разходите на домакинствата чрез по-високи реални заплати. Предвижда се инвестициите да останат високи.

Износът се възстановява, като еднократните ефекти на 2018 г. намаляват. Този тренд се очаква да се запази, дори ако потиснато търсене от основните търговски партньори продължи да тежи върху износа.

Рисковете за прогнозата за растежа са като цяло балансирани. В посока нагоре може да повлияе частното потребление, ако нарасне по-бързо от очакваното, при условие че трудовият пазар се затяга още повече и доверието на потребителите се подобрява. Основният риск от понижение е възможността за рязко свиване на големи експортни пазари.

За 2018 г. ръстът на българския БВП е ревизиран до 3,1% (спрямо досегашната оценка от 3,2 на сто), което представлява понижение спрямо 3,8% през 2017 г. Основен двигател на забавянето е по-слабият износ, който се дължи на намаленото търсене от големите търговски партньори на страната в ЕС и Турция. 

На вътрешноикономическия фронт от ЕК представят една по-положителна картина. Ръстът на заплатите продължава да дава тласък на потреблението, като налице е и стимулиране на инвестиционния растеж. Данните на ЕК сочат за увеличение на поръчките и производството, което на свой ред предполага и възстановяване на ръста на БВП през идните тримесечия. 

Местното търсене остава основен двигател на растежа през изминалата година и се очаква тенденцията да се запази и през тази и следващата. Пазарът на труда се свива и допълнителното увеличение на заплатите в публичния сектор трябва да осигури подкрепа за частното потребление и през 2019 г.

Частните и публичните инвестиции също се очаква да се задържат високи благодарение на ниските лихвени проценти и европейското финансиране.

Що се отнася до инфлацията, прогнозата е тя да отслабне до 2% през 2019 г. и още през 2020 г. до 1,8%. За сравнение през 2018 г. тя достигна 2,6%, като основна причина е поскъпването на енергията и на някои храни. Инфлационният натиск се дължи на високите цени на енергията и еднократни статистически ефекти в сферата услугите през по-голямата част от 2018 г.. Общата инфлация се свива до 2,3% през декември. Повишените цени на храните поради лошата реколта през 2018 г. и относително високите международни цени се очаква да повишат ценовите нива през първата половина на 2019 г. Повишените цени на енергията през 2018 г. оказаха натиск върху цените в началото на годината, но се очаква постепенно този ефект да се разсее.  

"Европейската икономика показва своята устойчивост в условията на по-малко благоприятна външна среда, включително напрежения в търговията. Очаква се растежът да продължи във всички държави — членки на ЕС, и да се ускори през следващата година, подкрепен от силното вътрешно търсене, постоянно нарастващата заетост и ниските разходи за финансиране. Въпреки това има ясно изразени рискове за перспективите. От външна гледна точка, сред тях са по-нататъшната ескалация на търговските конфликти и слабостите на бързо развиващите се пазари, по-конкретно на Китай. В Европа трябва да сме нащрек за възможен Брексит без споразумение, политическа несигурност и евентуално възобновяване на зависимостта между държавите и банките", коментира Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.

"Европейската икономика ще продължи да расте през 2019 г. и 2020 г. Растежът продължава да следва положителна тенденция във всички държави членки, като са налице добри новини в областта на работните места, включително повишаване на заплатите. Това означава, че европейската икономика се справя добре в контекста на по-малко благоприятните условия в световен план и продължаващата несигурност. Въпреки това трябва да сме готови да окажем по-голяма подкрепа за икономиката, ако е необходимо, наред с допълнителни реформи за стимулиране на растежа. Преди всичко трябва да избегнем изкушението на протекционизма, който само ще изостри съществуващите социални и икономически напрежения в нашите общества", коментира от своя страна комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси.

Прогнозата за ЕС 

Предвижда се през 2019 г. европейската икономика да продължи своя растеж за седма поредна година, като се очаква реалният БВП да нарасне във всички държави членки на ЕС. Тъй като отрицателното въздействие на глобалната несигурност продължава, европейската икономика ще разчита на вътрешната динамика. Очаква се растежът да ускори отново своите темпове през следващата година. 

Неотдавнашното забавяне на глобалния растеж и на световната търговия, заедно с голямата несигурност по отношение на търговските политики, влияе отрицателно на перспективите за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. и 2020 г. Продължаващата слабост на производствения сектор също играе роля, особено в страните, които имат специфични проблеми в автомобилната промишленост.

Забавянето на растежа на БВП ще спре през 2019 г.

Тъй като през тази и следващата година световната търговия и растеж се очаква да нарастват по-бавно в сравнение с бързите темпове от 2017 г., икономическият растеж в Европа ще зависи изцяло от вътрешната дейност. Днес имат работа повече европейци от всякога, а увеличаването на заетостта се очаква да продължи, макар и с по-бавни темпове. Това, заедно с увеличаващите се заплати, ниската инфлация, благоприятното финансиране и стимулиращите фискални мерки в някои държави членки, се очаква да поддържа вътрешното търсене. Като цяло според прогнозите БВП ще нарасне с 1,4 % през тази година в ЕС и с 1,2 % в еврозоната.

През 2020 г. се очаква неблагоприятните вътрешни фактори да отслабнат и икономическата дейност извън ЕС да се възстанови, подкрепена от облекчаването на финансовите условия в световен мащаб и стимулите на политиката в някои бързо развиващи се икономики. Предвижда се догодина растежът на БВП да се увеличи леко до 1,6 % в ЕС и до 1,5 % в еврозоната. Наличието на повече работни дни през 2020 г. ще се отрази благоприятно на данните за тази година.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват въпреки забавянето на растежа към края на 2018 г. Макар че в някои държави членки продължава да е висока, безработицата в ЕС, отчетена на 6,4 % през март 2019 г., е спаднала до най-ниската си регистрирана стойност от стартирането на месечните серии от данни през януари 2000 г. В момента равнището на безработицата в еврозоната е най-ниско от 2008 г. насам.

Очаква се през следващите две години темпът на растеж на заетостта да се забави в резултат на по-умерения растеж и на отпадането на временните фискални мерки в някои държави членки. Очакванията са равнището на безработицата в ЕС да продължи да спада през 2019 г. и да достигне 6,2 % през 2020 г. Предвижда се равнището на безработицата в еврозоната да спадне до 7,7 % през 2019 г. и до 7,3 % през 2020 г., т.е. под стойностите отпреди началото на кризата през 2007 г.

Инфлацията ще остане ниска

Очаква се инфлацията в ЕС да се понижи до 1,6 % през тази година и да се повиши до 1,7 % през 2020 г. Общата инфлация в еврозоната спадна от 1,9 % през последното тримесечие на 2018 г. на 1,4 % през първото тримесечие на тази година поради по-слабото увеличение на цените на енергията. Тъй като се очаква инфлацията на цените на енергията да намалее още през следващите тримесечия и няма признаци по-големият растеж на заплатите да предизвика ценови натиск, прогнозите са инфлацията в еврозоната (хармонизиран индекс на потребителските цени) да достигне 1,4 % през 2019 г. и 2020 г.

Държавният дълг ще продължи да намалява въпреки по-слабия растеж

Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее в повечето държави членки през 2019 г. и 2020 г. в резултат на малкия дефицит, а ръстът на номиналния БВП би трябвало да продължи да бъде по-висок от средния лихвен процент по непогасения дълг. При допускане за непроменена политика съотношението на дълга към БВП в ЕС се очаква да спадне от 81,5 % през 2018 г. на 80,2 % през 2019 г. и 78,8 % през 2020 г. Според прогнозите съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 87,1 % през 2018 г. на 85,8 % през 2019 г. и 84,3 % през 2020 г.

Съвкупният бюджетен дефицит на ЕС се очаква да нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. до 1 % през 2019 г. и 2020 г. Очаква се той да нарасне и в еврозоната — от 0,5 % от БВП през 2018 г. до 0,9 % през 2019 г. и да остане на същото равнище през 2020 г., ако няма промяна в политиката. Увеличението през тази година се дължи главно на по-бавния растеж на БВП и на експанзионистичните фискални политики в някои държави членки.

Рисковете за перспективите продължават да са значими

Рисковете за перспективите продължават да са значими. Рискът от протекционистки мерки в световен мащаб и текущото забавяне на растежа на световния БВП и търговията биха могли да се окажат по-дълготрайни от очакваното, особено ако растежът в Китай е разочароващ. В Европа рисковете включват Брексит без споразумение и възможността временните смущения, които понастоящем засягат производството, да се окажат по-дълготрайни. Съществува и риск от оттегляне на частните инвестиции при повишаване на политическата несигурност и намаляване на стимулите на политиката за растежа.

От друга страна, частното потребление и инвестициите в ЕС биха могли да се окажат по-устойчиви от очакваното, особено ако доверието на предприятията и потребителите не се повлиява в толкова голяма степен от несигурността и вътрешните затруднения и ако бъдат подкрепени с по-ефективни от очакваното мерки на фискалната политика в държавите с фискално пространство и стимулиращи растежа реформи.