Експерт: Приключенският туризъм е сегмент, който се развива много бързо

Приключенският туризъм не значи екстремни изпълнения, а преди всичко нови преживявания, каза в интервю за БТА Милена Николова от Търговската асоциация за приключенски туризъм. Началото на организацията е поставено в Сиатъл. Там се намира основният офис, но асоциацията е глобална и екипът е разпръснат по целия свят. Броят им е общо 35 души, обяснява Николова. Тя уточнява, че след представителите на САЩ най-многобройни са българите - трима, наравно с бразилците. 

Като част от глобалния екип, Николова следи тенденциите и прави анализи и прогнози, отговаря за програмите, чиято цел е да се подпомагат компании да развиват уменията си. Членовете на асоциацията работят и с много държавни правителства, като им помагат да сформират националните си стратегии за развитието на приключенския туризъм.

Самата Николова последно е била в Естония, където се работи активно по създаване на стандарти за безопасността на екстремните спортове. По думите й на Балканите асоциацията има добри взаимоотношения с Албания, Хърватска, Македония, Сърбия и Словения. Организацията си партнира активно със скандинавските държави, както и с някои от страните от Латинска Америка.

Приключенският туризъм е сегмент, който през последните години се развива много бързо, разказва Николова. Според нея чрез този тип преживяване хората търсят контакт с природата, физическа активност и допир до културата на страната, която посещават. "Много от членовете на нашата организация предлагат преживявания от типа посещение на ферми, след разходка в местно селище, организиране на пикници, по време на които туристите опитват местните специалитети, като дори участват в приготвянето им", посочва Николова. 

По думите й в градска среда като своеобразно приключение се възприема посещение на местния пазар и всякакъв досег с живата местна култура.Този тип туризъм означава човекът да преживее нещо непознато, което да го промени, да научи или да прави нещо ново, отбелязва Николова. И допълва, че всъщност емоциите създават приключението. Според данните на асоциацията не повече от 10 процента от туристите, предпочитащи такива пътувания, са любители на екстремните изживявания, останалите 90 са за комбиниране на физическата и духовната активност.

През последните 2 години много от големите компании публикуват данни за бърз растеж на приключенския туризъм, той до голяма степен вече влиза и в масовия сектор, казва Николова. Тя напомня, че част от големите хотелски компании вече започват да описват в офертите си организиране на еднодневни екскурзии, които предлагат като своеобразно приключение. 

По наши изчисления около 30 на сто от глобалната туристическа индустрия се категоризира като приключенски туризъм, отчита Николова. Според нея е трудно да се генерализира какъв е профилът на тези, които търсят такава почивка, но обикновено са хора между 45 г. и 60 години, с голям опит в пътуванията, посетили много места и с отлично развити претенции и усещания какво точно искат. Те пътуват със специализирани компании, но много активно участват в дизайна на това, което желаят да им се случи. Към същия тип отдих се ориентират и млади хора, които сами организират почивките си, допълва Николова.

Като цяло любителите на приключения искат да спят в малки хотели или дори във ферми, но не и в масовите курорти, разказва експертът. По думите й те предпочитат местата, където няма много хора и предразполагат към физическа активност. В големите градове този тип турист търси задните улички, местата, където може да се докосне до живота на местните, а не площадите, където се трупат тълпите, обяснява Николова.

Според нея България има изключителни ресурси за такъв тип туризъм. Тя допълва, че не може да си обясни защо бизнесът у нас се насочва основно към масовия туризъм, където всъщност е трудно да се конкурира, особено с играчи от рода на съседните ни държави. Да, България е да кажем малка страна, но пък на тази територия има огромен брой забележителности - природни, културни, исторически и са сравнително лесно достъпни, казва Николова. Като експерт оценява, че даденостите могат да се комбинират и с атрактивна жива култура, което представлява огромен интерес за този приключенски тип турист. В допълнение ценност е и кухнята ни, която е нещо, впечатлявало и хора, пътували по цял свят, допълва Николова. И уточнява, че въпреки големия потенциал на страната, примерите за фирми, занимаващи се с такъв тип дейност, все още са твърде малко.

В момента голяма част от българската индустрия у нас се мъчи под натиска на постоянно падащи цени, а приключенският туризъм стъпва точно върху идеята за допълнителната ценност и съответно - стойност, свързани с преживяването, казва експертът. Уточнява, че човекът, търсещ нови емоции е склонен да даде повече, а не да разчита на ол инклузив услуги и да цепи стотинката на две.

На въпроса дали е само въпрос на подходяща реклама, за да бъдат привлечени такива туристи, Николова обяснява, че според нея проблемът е по-скоро бизнесът да осъзнае, че това е сериозна възможност. Първо е необходимо да има портфолио от продукти, за да се правят по-мащабни рекламни кампании, казва експертът.

Албания, например, е изключително активна и мисли стратегически в посока развитието на такъв тип туризъм, като инвестициите се правят на национално ниво, разказва Николова. Според нея у нас е крайно време да се разбере, че леенето на бетон край морето и в планината, трябва да спре. Това е ресурс, който съсипваме, вместо да правим високостойностни продукти, е мнението на Николова. Според нея е непростимо бизнесът, който уж трябва да търси възможности за печалба, да е толкова пасивен и да не развива потенциала, с който родината ни разполага.
"Не виждам как в дългосрочен план българският туризъм ще се конкурира, винаги ще има по-добри от нашите морски или планински курорти. Особено, като се има предвид презастрояването, продуктът ще става все по-евтин", е позицията на експерта. 

На въпроса дали има шанс масовият турист да бъде привлечен от различното преживяване, отговорът й е по-скоро отрицателен. Ако представата на летовника за почивка е да си пазарува от супермаркетите, шансът да бъде вкаран в други емоции и да плати за нещо допълнително е минимален, казва Николова. Уточнява, че огромните комплекси по родното Черноморие например няма как да привлекат скъпи туристи, тъй като любителите на туристическия сегмент не ходят по такива места. "В този смисъл нашият шанс е във вътрешността на страната. В планината може да се избегне масовката, да се заобиколят пистите и да се открият друг тип развлечения", казва Николова. 

Според експерта страната ни има какво да предложи и на любителите на екстремни изживявания. Скално катерене, рафтинг, парапланеризъм, офроуд - Балканите, и в частност България, разполагат с изключително благоприятни условия за този тип дейности, разкрива експертът. Допълва, че това е бизнес с нишов характер и макар че може да бъде много печеливш, изисква сериозни инвестиции, за да се гарантира безопасността на хората. Това са опасни спортове и един инцидент, дори случаен или по вина на самия турист, нанася сериозен удар по имиджа на дестинацията, казва Николова. И обобщава, че у нас допълнителен проблем е фактът, че отговорността е оставена изцяло на отделния предприемач, тъй като няма политика на национално ниво.