Парламентът прие на първо четене промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Измененията бяха приети единодушно с 86 гласа "за". Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Евгения Ангелова заяви, че България е започнала процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и присъединяване към Единния надзорен механизъм и от това следва присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В националното ни законодателство обаче липсва нормативна база за присъединяване на страната ни към надзорния механизъм и към механизма за преструктуриране. Затова е необходимо да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на европейския регламент, посочи тя.
Парламентът одобри в края на миналата година споразумението за прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. По-конкретно става дума за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки, а съгласно текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 420 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. Тъй като обаче споразумението ще влезе в сила от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество, което се очаква през лятото на 2019 г, сумата вероятно ще бъде и по-голяма. Вноски ще се правят всяка година, като размерът се определя от ЕЦБ.
Тези пари ще се използват за спасяване на чужди банки, но пък България също ще може да се възползва от ресурса на фонда, ако се наложи оздравяване на някоя българска кредитна институция.
Експерти обаче коментираха, че участието на България в Единния фонд няма да е толкова изгодно, колкото изглежда на пръв поглед, а влизането на страната ни в банковия съюз ще има висока цена. Проблемите са няколко. От една страна мнението на страната ни няма да се взима под сериозно внимание, а от друга – след установяването на тясното сътрудничество преценката дали една кредитна институция да бъде преструктурирана или ликвидирана зависи от Европейския банков надзор и ЕЦБ. Досегашната практика на действие на Единния фонд показва, че малките банки с активи под 50 млрд. евро преминават към процедура по обявяване в несъстоятелност. Спасяват се обикновено големи европейски банки.
Казано накратко, ако Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници бъде приет и на второ четене, това ще позволи на България да бъде приета в Единния надзорен механизъм. „В националното законодателство към момента липсва нормативна база за присъединяването на страната към единния надзорен механизъм и единния механизъм за преструктуриране. Налице е необходимост от въвеждането в националното законодателство на разпоредби, свързани с прилагането на регламент на Европейския парламент и Европейския съвет от 2014 г. Действащата правна рамка в България не регламентира промяната, която ще настъпи в ролята на националния орган за преструктуриране вследтвие на прякото приложение на регламента“, обясни от трибуната депутатът от ГЕРБ Александър Иванов.
Друга важна промяна в закона предвижда Фондът за преструктуриране на банки да се прехвърли към Българската народна банка и в него да се обособят два подфонда. С единия подфонд ще се финансира прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави. В другия подфонд ще се набират вноски в съответствие с европейския регламент и прехвърлянето им към Единния фонд за преструктуриране.
Заради предвиденото прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към централната банка, се предвижда и прехвърляне на функциите на ФГВБ по учредяване на мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране.
Дебати по текстовете нямаше.