Тристранният съвет остана разделен за новата методика за хората с увреждания

Работодатели и синдикати възразиха срещу това, че индивидуалната оценка на хората с увреждания ще се прави от социални работници. Това становище изразиха заместник -председателят на БСК Димитър Бранков, Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" и други представители на бизнеса по време на извънредното заседание на НСТС.

Според тях социалните работници нямат необходимото медицинско образование и компетентност да изготвят обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане. Ваня Григорова отбеляза още, че социалните работници имат много ниско заплащане, често получават едва минималната работна заплата, а така ще бъдат натоварени с допълнителни отговорности.

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди днес Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, както и Проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Социалните партньори се въздържаха от подкрепа на правилника, методиката беше подкрепена от КТ "Подкрепа" и ССИ, БТПП няма възражение, АИКБ, БСК, КРИБ и КНСБ се въздържаха от подкрепа. 

Според новия Закон за хората с увреждания прилагането на индивидуалната оценка трябва да започне от 1 април. Социалните работници ще бъдат обучавани буквално от утре да прилагат индивидуалната оценка, каза социалният министър Бисер Петков, цитиран от БТА. По думите му обучение е имало под някаква форма и преди това, при апробирането на различни случаи, както и при разработването на методиката за индивидуална оценка, защото социалните работници са участвали в процеса на работа. 

Хората с увреждания досега можеха да получат новата финансова подкрепа по новия Закон за хората с увреждания, който е в сила от 1 януари, само на база на решението на ТЕЛК, без да е необходима индивидуална оценка. Всички, които досега не са получавали помощ, както и тези, които искат да заявят получаване на лична помощ по Закона за личната помощ, ще трябва да минат на индивидуална оценка след като тя влезе в сила. 

Девет области на живота човек ще са обект на обследване при индивидуалната оценка. Оценката съдържа три компонента - информация за хората с увреждания , обективни констатации за функционални затруднения, а третият е заключения, които определят подкрепящи мерки. Целта да се определят индивидуалните потребности на хората с оглед адекватна подкрепа. Изчисляването на броя на часове лична помощ е базирано на четиристепенна скала на зависимост, разработени са образци на индивидуална оценка и формуляр за служителя, извършващ социална оценка. 

Въпросите във формуляра, който попълва социалният работник са прецизирани спрямо отделни възрастови групи - хора над 18 години , от 13 до 18 и от 0 до 13 години. Конкретният брой часове лична помощ се определя като общият брой точки се умножи по коефициент, съответстващ на различните възрастови групи. 

Част от работодателите отбелязаха, че не могат да подкрепят методиката, защото се базира на решенията на ТЕЛК, архаизъм, останал да съществува само в България. Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че методиката може да бъде критикувана заради начина, по който беше приет самият закон - в среда, по думите на Манолов, замърсена от въпиюща некомпетентност. От синдиката я подкрепиха обаче, защото иначе законът не би могъл да работи. 

За бизнеса и за синдикатите е важно, че три месеца след началото на прилагане на методиката ще има анализ на действието й, за да се прецени дали има нужда от корекции. 

По правилника дискусиите бяха около алтернативните мерки за заетост, които се предвиждат в случай, че работодателите не изпълнят задължението за наемане на определен брой хора с увреждания, заложено в закона. Според Ваня Григорова алтернативните мерки обезсмислят квотите, а именно заетостта на хората с увреждания ги прави пълноценни граждани. Работодателите възразиха срещу обвързването на алтернативните мерки с минималната работна заплата - предвижда се, ако не бъдат изпълнени квотите, да се закупува продукция от специализирани предприятия, съответстваща на две минимални работни заплати за един нает. Синдикатите възразиха и срещу възможността от едно предприятие на друго да се прехвърля задължението за изпълнение на квотите. Ваня Григорова посочи, че така ще има гетоизиране на хората с увреждания в определени предприятия и сектори, а не това трябва да е целта на реформата.

По време на заседанието беше разгледан и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. В проекта получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагане на общественополезен труд, участие в програми за ограмотяване, повишаване на квалификацията или прилагане на мерки за въздействие и възпитание. Предлага се на трайно безработните, които получават месечни помощи, да се извършва ежегодна оценка от служител на АСП, по критерии, утвърдени от МТСП. С оценката се поставят и годишни задачи за постигане на определени цели, в посока повишаване на грамотността, трудовата квалификация и степента на социализация. 

Социалното министерство принципно подкрепя идеята, но счита, че част от предложенията вече имат своята реализация в действащата нормативна уредба. АИКБ и БТПП подкрепят изцяло законопроекта, БСК и КНСБ подкрепят с бележки и предложения. ССИ и КРИБ се въздържаха от подкрепа, КТ "Подкрепа" и КРИБ не го подкрепиха. Ваня Григорова посочи, че последните години хората, които са на месечни помощи намаляват с по 20 процента всяка година заради затягане на критериите за достъп. Тя смята, че органите, които се занимават с незаконно придобито имущество трябва да се занимават с неправомерно отпуснати помощи, а не социалното законодателство. От синдиката предлагат във всеки жилищен квартал да има социален работник, така няма да се допусне недобросъвестно получаване на социални помощи. 

За заместник-председатели на НСТС бяха определени Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" и Цветан Симеонов от БТПП.