Здравеопазването - не разход, а инвестиция

Средният период от разрешението за употреба на дадено лекарство в Европейския съюз до деня на завършване на административните процедури, необходими за заплащането му с публични средства, в България е 535 дни. За сравнение този период за Германия е 106, а за Великобритания – 111. По отношение на достъпа до лекарствата сираци забавянето на тези терапии за българските пациенти трае 890 дни.

Според Деян Денев лечението може да стане достъпно за пациентите само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. Той напомни, че фармацевтичната индустрията у нас има огромен принос към българското здравеопазване и достъпа на пациентите до иновативни терапии. За периода 2015-2018 г. той се изчислява на стойност от 2 млрд. лв. - 0,5 млрд. лв. под формата на отстъпки към НЗОК, 1,2 млрд. лв. чрез инвестиции и спестявания чрез клиничните изпитвания и 0,25 млрд. лв. чрез отстъпки за намаляване на доплащането от пациента.

Макроикономистът и експерт по здравна икономика Аркади Шарков също обърна внимание на нуждата от широк политически надпартиен консенсус за здравеопазването и изсветляването на системата чрез електронизация. По думите му българите плащат за здраве по 7 различни „пътеки“ - чрез данъци към държавата, през местни данъци, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и с плащания „под масата“. Така по данни на Евростат за 2018 г. годишно домакинствата в България под формата на доплащане за лекарства са похарчили 1,205 млрд. евро, за болнична помощ – 160 млн. евро, за извънболнична – 257 млн. евро. Като тежест най-голям процент доплащания има при лекарствата – 68%. Доплащането за болнична помощ е 9%, а за извънболнична - 15%.

Проф. Григор Димитров, експерт по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване и член на Надзорния съвет на НЗОК, посочи, че държавата продължава да прави много ниски вноски за осигурените от нея лица – 3 пъти по-ниски, а в същото време 65-70% е разходът на Здравната каса точно за тези осигурявани.

Той представи данни за тенденциите в разходите за здравеопазване за последните 10 години (2008-2018 г.), като открои, че намалява делът на средствата, които се отделят от републиканския бюджет за здравеопазване, а средствата, които се плащат от домакинствата устойчиво растат – 50% от разходите за здравеопазване са за сметка на населението. Разходите на семействата за здравеопазване са се увеличили два пъти повече, отколкото разходите за храна, отбеляза проф. Димитров.

По думите му към днешна дата структурата на разходите на НЗОК е силно нарушена. Разходите за болнична помощ са 50% от бюджета на касата, за извънболнична помощ – 13,1%, а за лекарства – около 28%. За болнична помощ и лекарства даваме 80% от средствата, т.е. ние лекуваме хората в болница и с лекарства, коментира проф. Димитров.

Експертът припомни, че  за изминалия 10-годишен период от бюджета на НЗОК са отклонени 1,9 млрд. лв. към държавния бюджет (1,5 млрд. лв.) и бюджета на Министерството на здравеопазването (около 400 млн. лв.). В същото време, без осигуряването на необходимия финансов ресурс, на НЗОК са прехвърлени много дейности. За миналата година средствата за тези дейности са били за 16% от бюджета на касата, с което е била ощетена извънболничната сфера.