ИПИ:Долу ръцете от преференцията (и една-две идеи как да я подобрим)

По стара българска традиция малко преди изборите управляващите променят Избирателния кодекс така, че да максимизират резултатите си. Този път широката коалиция от всички парламентарно представени партии, с изключение на социалистите, постави под ножа преференциалното гласуване и възможността за пренареждане на партийните листи, а с него – и единственият мажоритарен аспект на настоящата избирателна система, пише в анализа на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика. Последните, скоростно внесени и гласувани изменения в електоралното законодателство включваха и поредния епизод (с лек обрат, при това) на сагата около електронното и машинното гласуване.

Без преференции

За външния наблюдател измененията в преференцията дойдоха напълно изневиделица; предишните предложения за промени в Избирателния кодекс по никакъв начин не даваха индикации, че дори се мисли в тази посока. Въпреки че формално възможността за подкрепа на кандидат, различен от водача на листа, не е премахната, при новите правила за пренареждане на листата е необходимо броят на преференциите да надмине квотата за едно място на съответните избори. В зависимост от избирателната активност това означава около 10 хиляди гласа на парламентарни избори и над 120-130 хиляди гласа на изборите за европейски депутати (досега бяха 5-7%, в зависимост от типа избори). Втората граница е по-важна в момента, тъй като следващият вот е именно от този тип.

Формално, тази промяна е продиктувана, заедно с въвеждането на различна номерация за списъка с партиите и кандидатите, от желанието за елиминиране на печално известния феномен „15/15“, който на няколко пъти катапултира кандидати от долния край на листите на партии директно в челото им благодарение на избиратели, които „на сигурно“ зачертават номера на партията навсякъде по бюлетината, където го видят.

Впрочем последното обсъждане на изборните правила включваше и доста по-разумното решение на този казус чрез общото премахване на номерациите и запазване само на имената на партиите. Това обаче щеше да се отрази отрицателно на резултатите на няколко от парламентарните партии, част от чиито електорат е полуграмотен или неграмотен. Отделно, щеше да усложни купуването на гласове и съответно беше заклеймено като „скрит образователен ценз“. Другото обяснение, което беше предложено след окончателното приемане на измененията, е, че преференцията представлява форма на „корпоративен или родов“ вот; какво точно означава това обаче не се разбира особено лесно.

В резултат единственият мажоритарен аспект на изборите за европейски и национални депутати, както и за общински съветници на практика се обезсмисля. Оттук насетне, подкрепата за партия означава единствено подкрепа за наредената от нея листа, без редовият избирател да има каквато и да било възможност да се намеси и да я промени. Всъщност преференцията бе един от малкото инструменти, които позволяваха на електората по някакъв начин да обърка плановете на партиите. Новината е лоша и за членовете на самите партии, които имат какво да предложат извън основното течение на партиите си, но не са на „избираемите“ места в листите, тъй като сега те губят възможността си да изтласкат лансираните от ръководството си кандидати.

В по-дългосрочен план, промяната най-вероятно ще доведе до допълнителна консолидация на партийната система, затруднявайки възможността в рамките на самите партии да се появяват алтернативи на политиките на партийното им ръководство. Вече такива могат да дойдат само отвън, от нови политически субекти, а опитът от последните няколко години не е особено обнадеждаващ що се отнася до успеха и жизнеспособността на такива. Не е изключено и избирателите, лишени от възможността по смислен начин да подкрепят любимите си кандидати назад в листите, допълнително да загубят интерес към участие в демократичния процес.

Възможности за реформа

Към момента на писането на настоящия текст елиминирането на преференцията в досегашната ѝ форма вече е факт и затова няма повече смисъл да повтаряме аргументите в нейна защита – битката е загубена. Предвид това струва си по-скоро да предложим на опозицията (или друг желаещ) няколко възможности за нейното връщане в нова форма, която да засили присъствалия досега мажоритарен аспект на избирателната ни система и дори да даде повече власт в ръцете на избирателя. Това може да се случи поне по няколко начина:

1) Свободно подреждане на листа – това е екстремният вариант, при който партиите осигуряват единствено списък с кандидати, а избирателите сами подреждат собствена листа, независимо от партийната принадлежност на избраните кандидати. Вероятно това е най-сложният подход, който изисква най-високото равнище на информираност и политическа култура от избирателите, но пък им дава най-голяма власт в определянето на окончателния състав на народното събрание. Тук личностите на кандидатите, техните виждания и ценности са по-важни от партийната политика, а изграждането на коалиции още преди изборите и правилното им комуникиране към избирателя е ключово за електоралния успех.

2) Подреждане в рамките на една партия – тук избирателите са ограничени в рамките на предложените от една партия кандидати, но пък подреждането на кандидатите зависи изцяло от избирателя. Въпреки че възможността за избор е по-малка, популярността и личността на кандидатите отново доминира над партията, което може да доведе до изненади и позволява на привлекателни политици в рамките на партиите да се изявят.

3) Точкуване (в различните му варианти) – вместо да бъде натоварен с подреждането на цялата листа, което хич не е лека задача, избирателят дава различна тежест на няколко от предпочитаните си кандидати. Това до голяма степен напомня на ползваната досега у нас система, но вместо една преференция избирателят дава няколко.

Всеки един от тези варианти би бил за предпочитане пред липсата на преференциален елемент в чисто пропорционалната ни система. Всеки от тях би наградил над това, което имахме досега като преференция. Всеки един от тях би натрупал точки в очите на избирателя, който цени своя глас, за партията, която го постави на масата.

Още няколко думи

Настоящият текст е прекалено кратък, за да обхване всичко случило се с Избирателния кодекс последните няколко дни. Вкратце, можем да кажем че повечето решения –  отхвърлянето на идеите за видеонаблюдение в секциите, за образователни изисквания за членовете на комисиите и за създаване на регистър на избирателите не са в полза на откритата и честна демокрация. Всички те обаче бледнеят пред изненадващото решение за де факто елиминиране на преференцията.