Преглед на печата за 24 януари

Комисията за личните данни получи власт да наказва медиите
В. Сега

Без какъвто и да било дебат парламентът окончателно гласува поправки в Закона за защита на личните данни, внесени от правителството, с които на практика въведе правила, позволяващи на държавата да контролира журналистическите публикации. Новите регулации позволяват на държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) да наблюдава работата на медиите и да им налага глоби, ако реши, че нарушават редица произволни критерии за опазване на личните данни. Депутатите одобриха предложенията на кабинета напук на съпротивата на медиите и неправителствените организации, защитаващи свободата на словото. Като предлог за промените послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация".

Свободният пазар на ток се оказа държавен монопол
В. Сега

Българската независима енергийна борса, която трябваше да постигне либерализация на пазара на ток, всъщност се оказа държавен монопол. Цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Това стана ясно в сряда по време на конференция за състоянието на пазара на ток у нас, организирана от сп. "Ютилитис". Резките и необясними скокове докараха до два пъти по-високи сметки за ток на бизнеса за декември. Заради това работодателите поискаха спешни промени в енергетиката. Изнесените данни рязко се разминават с твърденията на управляващите, че борсата е независима и че проблем с цените няма. В момента енергия на свободния пазар купуват 62% от потребителите, а 38 на сто от тях са на регулирания пазар, съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той също разкритикува ликвидността на борсата и обясни, че тя може да се подобри, като се увеличи количеството на продавания ток в сегмента "ден напред".

250 евро ни струва ски картата в чужбина
В. Монитор

250 евро ще дадем за ски карта, ако се пързаляме из Европа. Цената за седмица варира в различните страни и хотели като може да падне и на 180 евро, пишат от голяма туристическа агенция. При организирането на почивка, било то лятото или зимата, много от потребителите не знаят къде да започнат – с багаж ли да се захванат, да следят за цени на хотели или цени на самолетни билети. Най-важно е да разберем с каква цел заминаваме – тоест дали отиваме за отдих, или искаме да прекараме уикенд в екстремни спортове и активен нощен живот. „Ако сте любител на природата и бюджетът ви е по-малък, помислете за пътуване до Словакия, където ще намерите добра инфраструктура и приятелска атмосфера на приемливи цени“, препоръчват от eSky. 

Връщат заменките с новия закон за земята
В. Труд

Нарушава свободата на договаряне Печално известните заменки ще бъдат върнати, ако се приеме новият Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. За това предупреждават от Националната био асоциация. Проектозаконът е предложен от агроминистерството на Румен Порожанов за обществено обсъждане. Така написан, законът не ограничава уедряването на земеделски земи на един собственик, притежаващ терени в различни землища. С цел комасация, той може да изземе целия Държавен или Общински поземлен фонд в конкретно землище, като предостави терени в различни краища на страната или общината. По този начин реално се връщат заменките, под прикритието на комасация, коментира председателят на асоциациацията Слави Трифонов. По думите му ще се даде възможност всички дребни и средни земеделски собственици и ползватели да бъдат изхвърлени от физическите граници на своята недвижима собственост и да бъдат изместени на други терени. Срещу промените се обявиха и от Асоциация на земеделските производители в България.

Исканията за пари по автозастраховка с 50% ръст, стигат почти 1 млрд. лева
В. 24 часа

Изплатените обезщетения през 2018 година по “Гражданска отговорност” са 612 млн. лева, което е със 100 млн. повече от 2017 г. Претенциите, подадени към застрахователните компании по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” за 2018 г., доближават 1 млрд. лв. Това показват данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2018 г. Това е с близо 50% повече от 2017 г. Изплатените суми за миналата година са над 62 млн. лв. и са със 100 млн. повече в сравнение с година по-рано. Посочените суми потвърждават твърденията на компаниите, че решението на ВКС, с което се разшири кръгът от лица, които могат да искат обезщетения за неимуществени щети, ще доведе до сериозен ръст на парите, които се изплащат. Данните на финансовия регулатор показват още, че предявените претенции през 2018 г. превишават приходите от премията по задължителната полица през 2017 г. Тогава застрахователните компании са отчели 660 млн. лв., изплатените обезщетения са 407 млн. лв. В началото на декември бяха обнародвани промени в Кодекса за застраховането, с които се възлага на Гаранционния фонд да изготви проектометодология за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане.