Над 60% от софиянци отиват на работа с автомобил

Повече от 60% от служителите и мениджърите в големи компании в София се придвижват с автомобили, като в някои фирми делът им е значително по-голям.

Това са резултатите от пилотно социологическо изследване на инициативите “Визия за София"" и “Зелена София” на Столична община, което проучва предпочитаните начини за придвижване до работното място в столицата и прилаганите стимули и практики от страна на работодателите за по-устойчива градска мобилност.

Целта на проучването е да изследва нагласите на мениджъри и служители в големи компании в София към устойчивата мобилност и готовността им да започнат да използват устойчиви алтернативи на автомобила. В него участват седем големи компании в София: VMware, Telenor, Telus, SAP, Porsche Leasing, Porsche Import, Нewlett Packard.

Проведени са близо 300 анкети със служители в сградите на Expo 2000 Office park, Vertigo Business Tower, Sofia Airport Center, Business Park Sofia, Progress, SAP, съобщиха от инициативите “Визия за София"" и “Зелена София” и уточниха, че допитването няма претенции за представителност.

На второ място в класацията са ползващите градски транспорт. Метрото е предпочитано, тъй като е бързо, удобно, модерно, трамваите също са често използвани, особено когато линиите имат собствено трасе и по този начин се избягват задръствания. Останалите видове придвижване, като например пеша, с велосипед и т.н., имат значително по-ниски дялове. В особена степен това важи за есенния и зимния сезон.

Анкетата установява, че като цяло не се използва само един вид транспорт. Често пъти, в рамките на един ден, се комбинират различни начини на придвижване, като вариациите се обуславят основно от локацията на компанията, предмета ѝ на дейност, средната възраст на работещите, сезона, наличието на деца в домакинството, които да бъдат водени на училище/детска градина и т.н.

С личен автомобил пътуват близо 90%, а със служебен автомобил се придвижват само 3% от служителите и мениджърите на големите компании в София.

Като една от причините да използват коли около 40% от анкетираните посочват възможността да паркират в свободна зона за паркиране. Служебен паркинг е осигурен на около половината от интервюираните - доста голям дял, което и ги подпомага в избора на автомобил като основно средство за придвижване до работа.

Повече от половината от тях са удовлетворени от мястото за паркиране. Това се дължи, от една страна, на факта, че около половината имат осигурено служебно парко-място, т.е. за тях проблемът търсене на място на практика не съществува.

От друга страна, част от интервюираните работят на места извън центъра на София, където все още намирането на място за паркиране е възможно и кварталите не са включени към Синя/Зелена зона. Едва една четвърт виждат дефинитивно паркирането като проблем.

Според анкетата на близко разстояние до дома си, до 2 км., работят едва 10% от анкетираните. Между 3 и 6 км е разстоянието, което ежедневно изминават 37% от изследваните служители до работното си място. Около една пета пътуват между 7 и 10 км. Значителен дял от 27% изминават разстояние между 11 и 20 км, за да стигнат до работното си място.

Близо половината от анкетираните прекарват до половин час в пътуване от и до работа. На отиване към работното място около 44% отделят от половин до един час, а на връщане същото време отделят вече 50% от запитаните. Близо една десета пътуват над един час от и към работното си място.

Изборът на средство за придвижване зависи от отдалечеността на работното място. За разстояния до 2 км най-често използваният начин на придвижване е ходенето пеша. От 3 км. нагоре предпочитани са автомобил и градски транспорт, като за разстояния от 7 до 20 км. се наблюдава лек превес на градския транспорт. За най-дългите разстояние от над 20 км най-голям дял от анкетираните посочват автомобил. Най-голям дял от тези, които с е придвижват с автомобил, изминават между 3 и 20 км в една посока.

Пътуващите с велосипед най-често изминават 3-4 км, ходенето пеша е по-предпочитано при по-кратки разстояния – до 3-4 км, а с увеличаване на отдалечеността на работното място с е увеличава и използването на градски транспорт.

Най-натоварената сутрешна часова зона е 8:00-8:59, като пикът на тръгващи към работното място е 8:00-8:29. Разширеният часови пояс на придвижване към работното място започва в 7 часа и продължава до около 10 часа.
Вечер часовата зона с най-голямо натрупване на придвижващи се в посока от работното място към дома е 18:00-18:29.Разширеният часови пояс на придвижване към дома стартира в 17 ч. и приключва около 20 ч.

Като основни проблеми при придвижване и в двете посоки, към и от работното място, анкетираните посочват задръстванията, времето на придвижване, прекачването, нередовния градски транспорт, липсата на места за паркиране.

Анкетираните смятат, че връщането вкъщи отнема повече време от това за достигане до работното място.

Пътуването с автомобил, градски транспорт и такси са най-големите причинители на стрес – около 70% от пътуващите с изброените превозни средства се чувстват в някаква степен стресирани от пътуването.

Карането на велосипед и ходенето пеша също не са безвредни, макар и причиняващи стрес в по-
малки размери – за около 60% от велосипедистите и 46% от пешеходците.

Оказва се, че дългото разстояние не е сред най-съществените фактори за предпочитане на кола като транспортно средство. Подрежда се едва на четвърто място и то с не особено голям дял.

Под  „удобен транспорт“ най-често се разбира: директни линии или маршрут с най-много едно прекачване; бърз – без трасето да преминава през задръствания, в които се губи много време; съвременни, чисти, с работеща климатизация коли. Анкетираните посочват, че това се отнася най-вече за локации, намиращи се в крайните квартали (Младост, Дружба, Околовръстно шосе, Люлин).

За пример те смятат изградените удобни транспортни трасета и липса на трафик в пиковите часове, както и близост на офисите, които се намират на места встрани от сутрешния и вечерен основен поток коли, като например бул. „Цар Борис III“ в посока Перник. Шофьорите преценяват, че задръстванията сутрин са в посока към центъра на града, а булевардът в посока Перник е сравнително свободен.

Най-голям, повече от две трети е делът на шофьорите, които ползват сами автомобила си за предвижване до работното място. Едва около една четвърт са тези, които се придвижват заедно с познат или член на домакинството им.

Наличието на удобна линия на градския транспорт би мотивирало в най-голяма степен шофьорите да преминат към този вид придвижване. За бързината те посочват автономни трасета, бусленти,трамвайни коридори, съкращаване на интервалите на движение между превозните средства, чистота, отопление, охлаждане. Като сравнително маловажни са оценени факторите: състояние на спирките, цена на билета, разстояние.

Инфраструктурата, и по-конкретно състоянието на тротоарната мрежа, е базово условие за придвижване пеша. Ако тротоарите са достатъчно широки, не са с разбита настилка, няма пръскащи плочки и т.н., това би повлияло на близо една четвърт от придвижващите се с автомобил.

Наличието на велоалеи е базово условие за придвижване с велосипед, като условие това да се случи е факторът чистота на въздуха в София.

В повечето компании има практика на споделено пътуване, но се случва рядко, установява анкетата.

Организирането сутрин също е сложно, тъй като в компаниите с работещи преобладаващо по-млади хора в много от случаите те имат деца, които трябва да водят на детска градина или училище. Стартовата им точка е от различни адреси, по различно време и т.н. Сутрин споделеното пътуване е в повечето случаи организирано и по-рядко спонтанно.

Въвеждането на технологии (напр. приложения, платформи), които да организират и улесняват споделеното пътуване, би било подходящо за големи компании, в които високият брой служители възпрепятства ефективната комуникация на всички нива.

Липсата на автомобил е една от основните причини за придвижване с градски транспорт, посочена от близо една пета от респондентите. Друг определящ фактор е цената. Около една пета използват градския транспорт, тъй като това е най-евтиният за тях начин на придвижване. Дългото разстояние също обуславя използването на градски транспорт. Автобусът е най-често използваният вид градски транспорт – с дял около 70%. Малко над една четвърт използват трамвай.

Делът на използващите метро е съществен предвид това, че на този етап метромрежата обхваща само определени райони на София. Въпреки това, около една четвърт от интервюираните са ползватели. То е „бързо, чисто, удобно“. Няма закъснения, мотрисите са на сравнително чести интервали, което позволява добро планиране на времето, посочват респондентите.

Около една трета от пътуващите с градски транспорт използват абонаментни карти, като доста голям е делът на годишните превозни документи. Близо една пета ползват месечни карти за всички линии. За някои от тях картите са осигурени от работодателя. 15% от пътуващите с градски транспорт не използват абонаментна карта.

Ходенето пеша е третият предпочитан начин за придвижване до работното място, като делът му е повече от три пъти по-малък от заемащите първите две места – автомобил и градски транспорт. Пътят на 80% от хората преминава през улици и едва на 20% през паркове или градини. Най-често като причина за избора да се стига пеша до работа се посочва физическата тренировка, която ходенето осигурява. Късото разстояние е втори по важност фактор. Липсата на удобен градски транспорт е третата по важност причина. 2%

Състоянието на настилката, както и ширината на тротоарите, се идентифицират като проблем от повече от половината анкетирани. Подобряване състоянието на тротоарите би направило ходенето пеша доста
по-привлекателно.

Като цяло удовлетвореността на велосипедистите от отделни елементи на велоалеите е доста ниска, а
неудовлетвореността е в пъти по-висока. Кръстовищата са един от сериозните проблеми, пред които се изправят велосипедистите. Близо 70% смятат, че преминаването през кръстовища е проблематично. Свързаността на велоалеите също се оценява доста негативно. Около 60% са неудовлетворени.

Ширината на велоалеите и настилката им също са оценени като неудовлетворителни от значително по-голяма част от респондентите.  Маршрутът е единственият критерий, при който дяловете на удовлетворените и неудовлетворените са близки по стойност, т.е. имаме по-ясно изразена положителна оценка.

Изграждането на велоалеи са инвестицията, която най-вече би създала условия и позитивни нагласи за по-често използване на велосипеда като начин на придвижване до работното място. Чистотата на въздуха е втората по важност бариера. Около една пета от анкетираните не биха използвали велосипед при никакви условия. 

Наличието на транспортни предимства и улеснения става все по-важен фактор за привличане на нови и задържане на настоящи кадри, затова и голяма част от изследваните компании разбират това и прилагат мерки, с които да облекчат служителите си, като по-популярните и конвенционални прилагани мерки са:
гъвкаво работно време, карти за градски транспорт, паркоместа, предоставяне на служебни автомобили, предоставяне на електромобили за споделено ползване, субсидирано гориво, велосипеди, велостойки, душове и съблекални, предоставяне на служебни велосипеди, тестване на електрически велосипеди, колонка за зареждане на електромобил, приложение за споделено пътуване със собствен или служебен автомобил.

Освен директни стимули компаниите реализират и по-нетрадиционни политики, които да стимулират служителите им да се придвижват до работното си място по други начини, различни от използването на автомобил.

Такава е инициативата Walking challenge. Целта: да стимулират служителите да ходят пеша, вместо да използват автомобил или градски транспорт. Хората са предизвикани да изминат разстоянието от 384 км. (дължината на източната граница на България) за период от два месеца. Наградата: на успелите се предоставят 12 дръвчета, които те трябва да засадят.

Интересът към инициативата е бил толкова голям, че в хода на предизвикателството правилата са били променени и дръвчета са предоставяни и на хора, които са ходили пеша, но не са успели да изминат всичките 384 км. Те са получавали съответно по-малък брой дръвчета. Резултатът: 1022 засадени дръвчета.

С друга инициатива хората се придвижват до работните си места пеша на групи, които се състезават помежду си за най-голямо изминато разстояние. Целта: да стимулират служителите да ходят пеша, вместо да използват автомобил или градски транспорт. Наградата е фитнес консултация и като резултат много служители са променили навиците си и са започнали да ходят на работа пеша.