Половината българи се чудят дали да гласуват на евроизборите

В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48,2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи, показва изследване на Алфа Рисърч.

Социолозите уточняват, че това е за предстоящите през май избори, тъй като още не е ясно кои партии ще участват и в каква конфигурация.

По-ниската активност силно сближава ГЕРБ (16% от избирателите или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14,9% от избирателите или около 30-32% от гласувалите). 

Така ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на разнородните избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния резултат. БСП също не е особено убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг.

ДПС са третият участник, който ще има сигурно представителство в Европарламента. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите.

Скандалите в Обединените патриоти сриват бързо електоралната им подкрепа. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2,9% от общия брой избиратели в страната.

При сега заявената избирателна активност от около 48% това е равностойно на около 5,5 - 6 на сто от гласуващите, което е на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

На същата граница, но с положителен тренд, е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2,7% от избирателите, или около 5,5 – 5,8 % от готовите да гласуват.

Привържениците на „Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в евроизборите, което благоприятства шансовете им да излъчат свой представител.

Високото недоверие към институциите и високият дял избиратели, ненамиращи убедително политическо представителство, може да доведат до два противоположни сценария. Първият, въпреки критичността си избирателите да запазят статуквото. Вторият, недоволството да издигне на върха нови политически партии. Дали това ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа алтернатива, е най-интригуващата част от политическия съспенс.

Доверието в политиците

Обобщаващото за 2018 г. проучване на Алфа Рисърч регистрира още ярък контраст между личния оптимизъм за 2019 г. и социалната тревожност за развитието на страната.

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение).

В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешно-коалиционни напрежения и скандали, социолозите регистрират нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

След юни 2018 г. настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Борисов остава най-одобряваният лидер на партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32,8% до 30,1%).

Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22,2% на 19,4%).

Най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23,4% на 16,3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11,1% на 5,1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4,9%.

Поскъпналите горива в края на миналата година и възродената активност на Веселин Марешки по темата го връщат обратно в публичен оборот с одобрение от 13,8%.