Миграционният процес е непрекъснат и ще продължи, независимо дали ни харесва или не, казва в интервю за БТА социологът доц. д-р Антоний Гълъбов.
По думите му сега се намираме в интеграционна пауза. Световното население обаче е в условия на демографски взрив, което е събудило стари идеи за регулирането му с цел запазване на планетата.
Докато говорим за демографска катастрофа, поне 5 млрд. души биха искали да живеят като тези 500 милиона, част от които сме ние, подчерта социологът.
Според него имаме 2 или 3 години да се подготвим по-добре за предстоящите процеси. Те ще продължат с нарастващ интензитет, но не по начина, по който се случиха преди 2 или 3 години, смята доц. Гълъбов.
Факторът време
Факторът време е изключително важен, защото нарастването на относителния дял на хората, които не са родени там, където живеят, ще продължи с все по-ясно изразени темпове, посочи социологът. Според него растежът обаче няма да има характер на вълна или бедствие. Затова вниманието трябва да бъде насочено върху капацитета ни да се справим с явлението не в условията на криза, а на всекидневно развитие на дълго протичащ процес, допълни той.
Интеграцията на мигрантите е градски феномен, посочи социологът и цитира изследване, направено от Еврокомисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Установяването на новопристигналите следва определен модел. Налице е наслагване на потоци от мигранти, които се ситуират в градска среда горе-долу на същото място, където е преминала предишната вълна.
В последните три години в София ясно се вижда, че новопристигналите сирийци, афганистанци, иракчани насищат същото пространство, в което столицата ни е приела бежанците от Македония, арменците, там е ситуирана голяма част от еврейската общност, а в дъното на тази градска част се намират устойчиви цигански групи.
Според него най-често местните власти не разполагат с ресурси, за да ръководят процеса.
Пълноценната интеграция на мигрантите може да бъде от полза за устойчивото развитие на градовете и местните общности, категоричен е доц. Гълъбов. Той посочи, че в Германия има серия от предварителни оценки на въздействието на миграцията.
Интересите на местната общност
"Политиките за интеграция трябва да бъдат насочени най-напред към местната общност", смята социологът.
България традиционно подслонява хора, бягащи от нещо, подчерта доц. Гълъбов и припомни, че следващата година ще отбележим 140 години от приемането на Търновската конституция. В нея съществува текст: "Всеки, дори и роб, става свободен, влизайки в България", каза социологът. За по-малко от век, от страна, традиционно приемала и съжителствала с различни култури, общности, България се превърна в страна - източник на емигранти, коментира доц. Гълъбов.
По думите му в момента сме в процес, в който тази динамика се променя и най-вероятно започваме да се връщаме към исторически фиксираната през вековете роля на пространство, през което са преминавали различни народи, култури и са останали, или са оставяли някакви части от себе си при нас.
"Живеем с исляма от векове, познаваме другото му лице, което няма пряка връзка със стереотипите и страховете, формирани в Западна Европа. Същото е по отношение на ромските групи, тъй като високата концентрация на роми в Централна и Източна Европа и много по-ниските им равнища в Западна Европа е резултат от действията на инквизицията", коментира ученият.
"Над 70% от агресивното поведение е провокирано от страх", посочи доц. Гълъбов.