ЕК отново предприема мерки срещу България заради качеството на въздуха

Европейската комисия стартира редица процедури срещу България този месец за неизпълнение на своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Правните действия предприети от Комисията са в сферата на околната среда, миграцията, вътрешните работи и гражданството, мобилността и транспорта, както и данъчното облагане и митническия съюз.

Околна среда

По отношение на околната среда Комисията настоятелно призовава България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. относно качеството на въздуха. Съдът установи, че България е нарушила задълженията си съгласно Директивата за качеството на въздуха (Директива 2008/50/ЕО), като не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на периода на превишаване на стойностите. Макар да отбелязва, че е постигнат известен напредък, Комисията е обезпокоена от бавния темп на промените и от липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище.

Страната е приела мерки, свързани с движението по пътищата, а именно изменение на разпоредбите за движение по пътищата, включително относно контрола на отпадъците от излезли от употреба превозни средства и техническите прегледи. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, други мерки, които могат да допринесат за подобряване на качеството на въздуха, като например нови изисквания за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, използвани за битово отопление, все още са на етап планиране. Ако България не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени финансови санкции. България разполага с два месеца, за да отговори.

Освен това ЕК призовава България (и Чехия) да приведе националното си законодателство в съответствие с Директивата за качеството на въздуха. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията изразява загриженост относно формулировката в законодателство на България, която не отговаря на това изискване.

„За да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво“, коментира министърът на околната среда и водите Нено Димов по повод уведомителното писмо от Европейската комисия, с което призовава България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г.

„Общините са тези, които имат задължението за постигане на нормите за качество на атмосферния въздух, но голяма част от тях все още не припознават този проблем. От ключово значение е той да се припознае и като национален и в решаването му да бъдат въвлечени всички отговорни институции с ясното съзнание, че без съвместни, последователни и съгласувани усилия няма да успеем да се справим“, призова министърът.

За България изискването за постигане на нормите беше поставено още с приемането на страната като пълноправен член на ЕС през 2007 г. През 2010 г. страната ни беше първата срещу която Европейската комисия започва наказателна процедура. На 5 април 2017 г. Съдът на ЕС постанови решение срещу България за неспазване на нормите за фини прахови частици  ФПЧ10. С полученото днес официално уведомително писмо ЕК придвижва процедурата срещу България на следващ етап, като все още не се пристъпва към налагане на финансови санкции срещу страната.

Освен България и Полша, срещу които вече има постановени съдебни решения, в Съда на ЕС са заведени дела и срещу Германия, Унгария, Франция, Румъния, Обединеното кралство и  Италия.

Миграция, вътрешни работи и гражданство

В тази област ЕК стартира две процедури, искайки от България (и Румъния) да изпрати уведомление за национални мерки за пълно транспониране на правилата на ЕС относно временната забрана (замразяване) и конфискацията на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС (Директива 2014/42/ЕС). С директивата се установяват минималните правила за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и за конфискацията на имущество при наказателни дела. Благодарение на действащите разпоредби на ЕС това улеснява националните органи при конфискуването и възстановяването на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС. България и Румъния разполагат с два месеца за отговор; в противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Комисията е изпратила и официално уведомително писмо на България във връзка с неправилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на убежището. Комисията е установила, че недостатъците в българската система за предоставяне на убежище и свързаните с нея помощни услуги са в нарушение на разпоредбите на Директивата за процедурите за убежище (Директива 2013/32/ЕС), Директивата относно условията на приемане (Директива 2013/33/ЕС) и Хартата на основните права. Ако България не предприеме действия в рамките на следващите два месеца, Комисията може да ѝ изпрати мотивирано становище по този въпрос.

Мобилност и транспорт

Комисията е решила да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че държавата не е осигурила правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт (Директива 2004/49/ЕС). Директивата изисква от държавите членки да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган. В това отношение България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на директивата на национално равнище.

По отношение на пътната безопасност Комисията призовава България и Кипър изцяло да транспонират европейските правила за периодичните технически прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета в своето национално право (Директива 2014/45/ЕС). В Директивата са посочени елементите, подлежащи на преглед по време на проверката на техническата изправност, методите за преглед, неизправностите и тяхната оценка. Засегнатите държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят. Ако не го направят, Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Комисията е изпратила и официално уведомително писмо на България заради това, че страната не е транспонирала правилно правилата на ЕС за летищните такси (Директива 2009/12/ЕО). От държавите членки се изисква да въведат национални мерки, за да се гарантира, че летищните такси за въздушните превозвачи се определят в съответствие с принципите за прозрачност, консултиране и недискриминация, както е посочено в политиките, за които е постигната договореност в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

Държавите членки трябва да гарантират, че летищните оператори провеждат консултации с авиокомпаниите въз основа на прозрачен обмен на информация между двете страни. Това се прави с цел да се гарантира, че летищните такси са недскриминационни и са свързани с равнището на услуги, предоставяни от летището. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. Ако не направи това, Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Данъчно облагане и митнически съюз

Комисията е изпратила и официално уведомително писмо на България заради това, че не прилага правилно правилата на ЕС, предвиждащи автоматичен обмен на информация между държавите членки за финансови приходи, включително дивиденти, капиталови печалби и салда по сметки (Директива на Съвета 2014/107/ЕС). В момента българското законодателство предвижда изключване на по-широк кръг лица, за които се предоставя информация, отколкото е позволено в правото на ЕС, а също така дава възможност на някои видове субекти, например партньорства, да избягват комплексна проверка и изключва някои анюитети от обхвата си. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца, Комисията може да изпрати мотивирано становище на българските органи.