Законовите промени за хората с увреждания минаха скоростно през комисиите

Парламентарната комисия по труда и социалната политика одобри на първо четене законопроектите за хората с увреждания и за личната помощ.

Законодателните предложения бяха подкрепени от всички народни представители - 21 бяха гласовете "за", предава БТА.

На заседанието на комисията присъстваха представители на всички заинтересовани групи - хора с увреждания, майки на деца с увреждания, синдикати, работодатели. 

Повечето депутати се обединиха около тезата, че законите не са съвършени, между първо и второ четене трябва да бъдат направени предложения за подобряването на текстовете, но важното е, че те залагат реформата на системата.

Социалният министър Бисер Петков представи Закона за хората с увреждания. Той посочи, че за обезпечаване на правата на хората с увреждания по закона за следващата година ще има общо 486,9 млн. лева.

Омбудсманът Мая Манолова отбеляза, че след дълги часове работа резултатът е най-добрият възможен проект, но хората очакват и промени в медицинската експертиза, за да се случат заложените в Закона за хората с увреждания реформи.

По отношение на квотите Манолова каза, че това е предложение на МТСП, но тя стои твърдо зад него, защото е стъпка за осигуряване на достоен живот. По думите й изпълняването на квотите ще покаже кои са социално ангажираните работодатели. Работодателите плачат за работници, това е ресурс, който тепърва може да бъде ползван и да е плюс за БВП и за икономиката, допълни Манолова. Тя обобщи, че ако бъдат приети законите от НС, реформата в политиките започва реално от 1 януари.

За закона за личната помощ Манолова коментира, че това е каузата на седем национални протеста на майките на деца с увреждания. По думите й законът дава предвидимост, устойчивост за асистентската услуга. В законопроекта, разглеждан на първо четене, няма лимити по отношение на личната помощ, но в плана на действие, подписан от финансовия и от социалния министър, е заложено обхватът на хората да се редуцира за 2019 година на база ТЕЛК - за хората с над 90 на сто с чужда помощ и децата над 50 на сто с чужда помощ, както и децата над 90 на сто без чужда помощ; а часовете - до 168 часа. Така финансово се счита, че ще може да се обезпечи лична помощ за 2019 година за тези хора, които са 86 000 души.

Георги Гьоков от БСП отбеляза, че положителното в Закона за хората с увреждания е промяната на финансовата подкрепа, която занапред ще се дава спрямо линия на бедност, вместо върху гарантиран минимален доход. Той посочи, че е неясно защо от 1 януари 2021 година трябва да се създава нова държавна агенция към МС за хората с увреждания при положение, че вече има изградена, която може да се развива. Той попита и какво налага преминаването помощните средства от МТСП към МЗ, ако ще се създава нова агенция, която би могла да ги поеме. Той одобрява идеите за квоти.

Светлана Ангелова заяви, че ГЕРБ подкрепя закона за хората с увреждания не само, защото това е проект на закон на МС, а депутатите ще гласуват "за", защото в него голяма част от исканията на протестиращите майки са отразени.

Калин Поповски, заяви, че групата на Обединени патриоти приветства влизането на тези два закона в пакет, но смята, че по-удачно е Законът за личната помощ да се гледа със Закона за социалните услуги. Той смята, че трябва да се помисли за повече специалисти по трудова медицина и професионални болести, зад е адекватна индивидуалната оценка, която ще се прави занапред.

Хасан Адемов също смята, че законопроектът е стъпка в правилната посока в преодоляването на трудностите, които пречат на хората с увреждания да се интегрират в обществото.

Теодор Дечев от АИКБ отбеляза, че главната заблуда, която се тиражира в последно време е, че работодателите се плашат страшно много от квотите. По думите му при сегашния брой на ТЕЛК решения, всяко предприятие може да изпълни квотите. Дечев допълни, че от бизнеса са против това, че ТЕЛК решението остава водещо за правата на хората.

Ася Гонева от КНСБ каза, че синдикатът подкрепя този законопроект, защото за първи път става ясно, че реализирането на правата на хората с увреждания не може да е ангажимент само на МТСП. Тя подкрепя и обвързването на финансовата подкрепа с линията на бедност. КНСБ обаче категорично не подкрепя Закона за личната помощ.

Заместник-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Адриана Стоименова каза, че е направен добър компромисен текст, но изрази съжаление, че не е получило достатъчно смело предложение. Според нея най-хубавото в този закон е, че е за всички над 700 000 хора с увреждания.

Весела Одажиева, представител на протестиращите майки, посочи, че двата закона предлагат уникално нов подход към хората с увреждания. По думите й истинската реформа ще се случи с реформата в медицинската експертиза.

Парламентарната здравна комисия също одобри единодушно на първо четене законопроекта за хората с увреждания, който е част от пакета от мерки за реформа в сферата на подпомагане на хората с увреждания. Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова от ГЕРБ коментира, че законопроектът поставя добра основа за реформи, допълва агенция „Фокус“.

Миналата седмица и Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри текстовете, но от подкрепа се въздържаха всички работодатели и КТ "Подкрепа". Единствено КНСБ подкрепи законодателното предложение. Основен спорен въпрос са предложенията за въвеждане на квоти за работодателите за наемане на служители с намалена работоспособност. И ако не се спазват тези квоти – плащането на компенсационна вноска. Работодателите смятат още, че ще се изхарчат допълнително 150 млн. лева, без да се решат проблемите на хората с увреждания.

Законовите поправки за хората с увреждания минават ударно през няколко комисии, от които социалната е водещата. Поправките в законодателството са изисквани от протестиращите вече няколко месеца майки от инициативата "Системата ни убива". 

Припомняме, че промените в законодателството станаха причина за сериозни трусове в управляващата коалиция. Първо ресорният министър Бисер Петков подаде оставка, която беше отхвърлена, а в последните дни оставка бе поискана на вицепремиера Валери Симеонов заради изказването му, че протестиращите майки са „кресливи жени“ с „уж болни деца“. Едва днес и то по настояване на коалиционния съвет Валери Сименов се извини за думите си към майките на деца с увреждания.