Балканите - склад за "мръсните" дизели?

Старите дизели вече си търсят късмета в Източна Европа. Ще се превърнат ли Балканите в склад за остарелите германски дизели? И кои категории са разрешени всъщност там? Кратък поглед към Сърбия, България и Румъния прави Дойче веле.

Мирко е на паркинга на фирмата за коли втора употреба "S-Auto" в Белград. Той много добре знае какво търси и какво иска: стар икономичен дизел с ниски разходи по поддръжката. Мирко внимателно следи дискусията в Германия за дизеловите автомобили. "Чух за това и си помислих, че по тази причина цените у нас ще паднат. Изчаквах. Наблюдавах дълго ситуацията заради решението на германците и очаквах, че пазарът тук ще бъде залят с такива автомобили. Но не забелязвам цените да падат", споделя той.

Още миналото лято сръбските медии обявиха, че в Сърбия ще пристигнат над 300 000 употребявани автомобили от Германия. Това обаче не се случи, споделя сътрудничката във фирмата "S-Auto" Биляна. Ценовият сегмент за нейните клиенти е в долната част на скалата.

"Нашите коли идват от Германия, Франция, Белгия, Холандия и Швейцария. Купуваме ги от застрахователните компании. 20 до 30 процента от автомобилите идват от германския пазар за автомобили втора ръка. Става дума преди всичко за дизелови автомобили с до два кубика двигател, произведени между 2005 и 2008 година. Ние обаче продаваме всякакви коли, както по-стари, така и нови, от евронорма 3 до 5 и 6. В Сърбия могат да се внасят автомобили  с норма евро 3 за изхвърляните газове, произведени след 2000 година, казва председателят на сдружението на сръбските вносители на коли Милош Петрович. 

"Ужасяващо е, че през 2017 година в Сърбия са внесени 153 000 "употребявани" автомобили. Казвам нарочно "употребявани, защото 80 процента от тях са по-стари от 10 години. През 2016 година бяха внесени 120 000. Ако вземем един период от пет години, излиза, че в Сърбия са дошли 600 000 употребявани автомобили, които Европа не иска. И това ни боли много като представители на модерните технологични продукти. Най-много ни боли от това, че Сърбия се превърна в автомобилно гробище. Думата е грозна, но пасва идеално на ситуацията", казва той.

Голяма част от внесените в Румъния леки коли също идват от Германия. През 2017 година Румъния е внесла от Германия 300 000 автомобила, като 70 процента от тях са с дизелови двигатели. От Италия са внесени 50 000, а от Австрия - 35 000 автомобила втора употреба.

Роксана Дима е говорителка на румънската служба за регистрация на МПС в Букурещ. "Ако в бъдеще в Германия бъдат забранени и дизелите с евро 4, това ще се отрази и на румънския пазар. Голяма част от автомобилите, които отговарят на този стандарт, са дизели. Те съставляват 30 процента от всички МПС в Румъния", споделя тя. Роксана Дима настоява европейските страни като Германия, които налагат много строги изисквания за отработените газове, да се погрижат тези автомобили да бъдат спрени от движение, за да бъде предотвратен износът им в страните от Източна Европа.

"От гледна точка на сравнително ниската покупателна способност, румънският пазар със сигурност ще бъде залят с автомобили, които не отговарят на германските екологични стандарти. При положение, че тези автомобили продължават да се движат. Още повече, че в Румъния няма никакво покачване на данъците за по-старите и вредящи на околната среда автомобили", казва Роксана Дима.

Българското правителство също не иска старите автомобили от западните страни, които не отговарят на съвременните стандарти, да бъдат внасяни в страната. Министърът на екологията Нено Димов предлага автомобилите да бъдат преоборудвани, преди да бъдат изнасяни за България и съседните държави. "Регионът не бива да са превръща в склад за стари автомобили", заявява той.