Преглед на печата за 13 октомври

Растящи дългове на бизнеса вещаят нови фалити

в. Сега

Задлъжнялостта на българските фирми остава на високи нива, а броят на компаниите, застрашени от фалит, расте. Това обявиха от консултантската компания по управление на риска Coface, която вчера представи най-новия си доклад за несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа. Макар България да е една от малкото страни в региона, в която броят на фирмените фалити през 2017 г. намалява, прогнозите са негативни. През миналата година 311 компании са обявени от съда в несъстоятелност, докато през 2016 г. броят им е бил 381. "Ситуацията у нас обаче не е толкова оптимистична. Българската икономика реагира с година-две забавяне от световните тенденции. Още повече че въпреки добрата икономическа среда задлъжнялостта у нас остава голяма", коментира Милена Виденова, управител на "Кофас България". Анализ на финансовите отчети на 401 000 български компании показва, че за 74 686 от тях, или 19%, е идентифициран висок риск от изпадане в неплатежоспособност. Година преди това броят на тези компании е бил с около 10 600 по-малък.

И мръсните тецове ще получават европари

в. Сега

Еврофондове и допълнително финансиране за засегнатите региони от прехода към нисковъглеродна икономика ще има от 2021 година. Това означава, че редица страни, сред които и България, ще получат финансиране заради директивата на ЕС за поетапно затваряне на силно замърсяващите тецове. Отделно е договорена възможност след 2020 г. част от държавните приходи в европейската търговия с парникови квоти да отиват за въглищните централи, за да могат те да покриват разходите си и да не се увеличава цената на тока. Това съобщиха зам.-министрите на енергетиката и на околната среда и водите Жечо Станков и Атанаска Николова по време на форум за климатичните промени вчера. В началото на годината стана ясно, че България ще подкрепи жалбата, която Полша внесе в Съда на ЕС срещу европравилата за намаляване на вредните емисии от въглищните централи. В регламента, одобрен преди година, са заложени пределни нива за вредните емисии. Така, ако до 2021 г. въглищните централи не инвестират достатъчно в пречистващи инсталации и не се вместят в допустимите количества азотни оксиди, живак и др., ще трябва да бъдат затворени. Опасенията са, че България няма да се справи с тези срокове, тъй като това предполага огромни инвестиции за тецовете.

Изработват карта на мрежата на университетите в страната

в. Монитор

След приемането на мораториума над разкриването на нови висши учебни заведения да бъде изработена карта на мрежата на висшето образование в страната. В нея ще бъдат определени професионалните направления, които са необходими за съответните региони. Това предложи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на заседанието на Съвета на ректорите в Пловдив. По време на срещата са обсъдени и предстоящите промени в Закона за висшето образование, свързани с акредитацията и управлението на висшите училища, както и възможността за придобиване статут на научноизследователски университети. Те предвиждат възлагане на по-големи правомощия на ректорите чрез договори за управление, сключени с министъра. Вълчев посочи, че по този начин те ще имат по-голяма отговорност за изпълнение на стратегическите задачи за развитието на съответния университет. Ректорите ще имат възможност да преструктурират приема към професионални направления, в които са по-силни.

6 млн. лв. са отделени за ремонти и оборудване в болници и ДКЦ в София

в. Стандарт

Близо 6 млн. лв. са отделени през 2018 г. за основни ремонти и оборудване в общински болници и бивши поликлиники в града. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, която провери ремонта на 11 Диагностично-консултативен център на ул. Цар Симеон 145 в район „Възраждане". Фандъкова посочи, че от миналата година Столична община насочва инвестиции към Диагностично-консултативните центрове в София, като тези средства са част от приходите от продажбата на Общинска банка, които са били насочени към здравеопазването, образованието, инфраструктурата и зелената система. „ДКЦ-тата в София бяха оставени дълги години без инвестиции. Миналата година направихме първата такава в район Люлин. Идеята е да продължим. Самите центрове ги подкрепяме да кандидатстват по различни програми," каза тя.

Италия застана против плана на ЕС да се налагат санкции заради кибератаки

в. 24 часа

Италия се съпротивлява на настоявания в ЕС да бъдат налагани санкции на държави, извършващи кибератаки. Това изглежда в съзвучие с призивите на Рим да се намали напрежението в отношенията с Русия, но може да отчужди Италия от съюзниците й в ЕС, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Дипломати заявиха, че санкционният план има за цел да укрепи отбраната на ЕС и възпиращия потенциал срещу кибератаки, в частност от Русия. През последните месеци тя е в центъра на обвинения в намеса в избори в различни западни държави, както и в пробиви в сигурността, извършени чрез електронни средства. Италия обаче се е противопоставила на нов режим на наказания. Това сочи поверителен документ на ЕС, видян от Ройтерс. Според него планът се ползва с широка подкрепа сред държавите от ЕС с изключение на Италия